Колелото за чупене на кости, известно още като „Колелото на Катерина“, заема мрачно място в историята като един от най-жестоките методи за наказание. Този уред е бил предназначен да причинява максимална болка и страдание на осъдените, често пред очите на многобройна публика.

Процесът е бил изключително садистичен: жертвите или бивали премазвани от самото колело, пуснато върху тях, или били привързвани към него, докато палачът системно чупел крайниците им с тежък чук. След това тялото често било вплетоно в спиците на колелото и изложено на показ, докато осъденият издъхне от болка, дехидратация или външни фактори.

Корени в Античността

Употребата на колелото датира още от времето на Римската империя. Римляните са го използвали предимно за роби и християни, вярвайки, че това ще предотврати възкресението им. Известен е случаят на Света Катерина Александрийска, чиято легенда разказва, че колелото се е разпаднало при опита за нейната екзекуция, което е довело до това уредът да бъде свързан с нейното име.

Средновековен терор

През Средновековието наказанието става масово в Европа. В Цюрих например жертвите били удряни девет пъти по крайниците и гръбнака, преди телата им да бъдат изложени. Във Франция палачите често нанасяли удари, докато колелото се върти, а финалният удар в гърдите или врата, носещ смъртта, е бил наричан „coup de grâce“ (удар на милосърдието).

Един от най-фрапантните примери е случаят на германския сериен убиец Петер Нирс през 1581 г., който е подложен на 42 удара в продължение на два дни, преди да бъде разчленен жив.

Залезът на метода

Макар и архаично, колелото се е използвало до 19-ти век. През 1720 г. във Франция екзекуцията на граф Антоан дьо Хорн предизвиква обществено възмущение, но въпреки молбите на благородници, присъдата е изпълнена. Последният случай на използване на този метод във Франция е през 1788 г., след което той постепенно изчезва от правната практика, оставяйки след себе си история, изпълнена с ужас и страдание.