Често се казва, че една снимка струва повече от хиляда думи. В ерата на интернет обаче понякога са нужни малко повече обяснения, за да се стигне до истината. През последните години снимки на т.нар. „принцеса Каджар“ станаха изключително популярни в социалните мрежи, но историята зад тези кадри е много по-сложна и интересна, отколкото предполагат забавните публикации.

Популярните мемета твърдят, че тази жена е била символ на красотата в Персия и че цели 13 мъже са посегнали на живота си, след като тя е отхвърлила техните ухажвания. Макар тези твърдения да се докосват до някои исторически факти, те са далеч от пълната истина. В действителност образът на „принцеса Каджар“ е събирателен образ на две различни персийски благороднички от 19-ти век.

Става дума за полусестрите Фатеме Ханум „Есмат ал-Доуле“ (родена през 1855 г.) и Захра Ханум „Тадж ал-Салтане“ (родена през 1884 г.). И двете са дъщери на Насер ал-Дин Шах Каджар, който е управлявал Персия от 1789 до 1925 г. Шахът е имал огромна страст към фотографията и е обичал да заснема своя харем, което обяснява защо днес разполагаме с толкова много кадри на неговите дъщери.

Твърдението за 13-те самоубили се ухажори е по-скоро легенда. И двете принцеси са били омъжени в изключително ранна възраст и е малко вероятно да са имали възможност да общуват с мъже извън семейния си кръг, камо ли да доведат десетки до отчаяние. Въпреки това, техният живот е бил много по-значим от това, което социалните мрежи представят.

Тадж ал-Салтане, например, е била забележителна фигура за своето време – феминистка, националистка и талантлива писателка. Тя се развежда с двама съпрузи и написва мемоари, в които критикува тежкото положение на персийските жени, сравнявайки живота им с този на затворници. Тя е била визионер, който е мечтал за деня, в който нейният пол ще бъде еманципиран, а страната ѝ ще тръгне по пътя на прогреса.

Сестра ѝ, Есмат ал-Доуле, също е била високообразована за времето си. Тя е изучавала пиано и бродерия при френски учители и е приемала съпругите на европейските дипломати, посещаващи двора на баща ѝ.

Единственото вярно нещо в меметата е свързано със стандартите за красота. През 19-ти век в Персия гъстите вежди и фините мустаци при жените са се считали за изключително привлекателни. Историците посочват, че жените дори са подчертавали тези черти с козметика. По същия начин, мъже с деликатни черти и без брада също са били приемани за еталон за хубост. Тези идеали започват да се променят едва когато иранците започват да пътуват по-често до Европа и приемат западните стандарти.

В заключение, макар и забавни, вирусните постове за „принцеса Каджар“ опростяват и драматизират историята. Зад тези образи стоят реални жени с вълнуващи съдби, които са били много повече от своите мустаци или външен вид. Те са били интелектуалки и обществени фигури, оставили своя отпечатък в персийската история.