Подобно на своята голяма съперница Мерилин Монро, актрисата Джейн Мансфийлд си отива от този свят трагично млада. На 29 юни 1967 г., около 2 часа сутринта, автомобилът, в който пътува звездата заедно с три от децата си – включително бъдещата актриса Маришка Харгитай – се удря фатално в задната част на тир на магистрала в Луизиана.

Ударът е толкова силен, че покривът на колата е откъснат, а тримата възрастни на предните седалки загиват на място. По чудо, децата на задната седалка оцеляват. Инцидентът ражда множество градски легенди, включително слухове за обезглавяване и сатанински проклятия, които витаят около името ѝ десетилетия наред.

Коя беше Джейн Мансфийлд?

През 50-те години на миналия век Мансфийлд се издига като сексапилна алтернатива на Мерилин Монро. Тя обаче често е критикувана от самата Монро, която намира имитациите ѝ за вулгарни. Джейн не се притеснява от скандалите, позира за списание Плейбой и живее в имение, известно като „Розовия дворец“.

Фаталната нощ в края на юни 1967 г. е белязана от лоша видимост заради машина, пръскаща гъста мъгла срещу комари по магистралата. Шофьорът не забелязва камиона навреме. Въпреки упоритите слухове, че главата ѝ е била отрязана, аутопсията потвърждава, че тя е получила черепно-мозъчна травма, която е довела до смъртта ѝ мигновено. Легендата за обезглавяването вероятно произлиза от снимки на мястото, на които се вижда нейната перука, изхвърлена от удара.

Дъщеря ѝ, актрисата Маришка Харгитай, която оцелява в катастрофата, помни майка си не само като секс символ, но и като изключително интелигентна жена с коефициент на интелигентност 160, която свири на цигулка и обожава децата си.

Наследството: Бариерите на Мансфийлд

Трагичният край на актрисата променя завинаги безопасността по пътищата в САЩ. След катастрофата правителството въвежда задължително изискване за всички тирове да бъдат оборудвани с масивна метална греда в задната си част. Тя предотвратява попадането на леки автомобили под шасито на камионите при сблъсък. Днес тези предпазители са известни официално като „Бариери на Мансфийлд“.