На 2 юли 1937 г. светът затаи дъх, когато самолетът на Амелия Еърхарт изчезна над Тихия океан по време на нейния опит да облети земното кълбо. Тя обаче не беше сама в това историческо приключение. До нея беше опитният навигатор Фред Нунан – човек, чието име често остава в сянката на великата летчица, но чиято роля в тази трагедия е обект на дебати и мистерии до днес.

Преди да се срещне с Еърхарт, Нунан води труден и изпълнен с обрати живот. Роден в Чикаго през 1893 г., той остава сирак още като дете. На 13 години той тръгва към Сиатъл, където започва работа като търговец моряк. По време на Първата световна война служи на кораби за боеприпаси и едва избягва смъртта, когато корабът, на който е трябвало да се качи, е потопен от торпедо.

След войната той става капитан на кораб, но в началото на 30-те години променя курса на живота си и се лицензира като въздушен навигатор. В епоха, в която електронните помощни средства са почти липсвали, Нунан разчита на звездите, луната, радиосигналите и визуални ориентири по земята. Неговите изключителни умения го отвеждат в Pan American Airways, където участва в първите исторически полети от Сан Франциско до Хонолулу и Филипините.

Неговият възход като специалист привлича вниманието на Амелия Еърхарт и нейния съпруг Джордж Пътнъм, които го канят да бъде навигаторът в нейния амбициозен опит да бъде първата жена, облетяла света.

През 1937 г. започва подготовката за полета. Първоначално е планирано да летят от изток на запад с още един навигатор, Хари Маннинг. обаче след един инцидент при излитане от Хавай, при който самолетът Lockheed Electra се излиза от пистата, Маннинг напуска мисията. Еърхарт е дълбоко впечатлена от самообладанието на Нунан по време на катастрофата – докато другите се паникьосват, той спокойно сгъва картите си, готов да продължи, щом машината бъде поправена.

Пътуването се променя и те решават да летят от запад на изток. Всичко протича гладко, докато не достигат Лае, Нова Гвинея, на 29 юни 1937 г. На 2 юли те излитат към остров Хауленд – малка точка в безкрая на Тихия океан, която представлява последния етап от тяхното пътешествие. И след това… настъпва мълчание.

Въпреки мащабните търсения на Бреговата охрана и американския флот, от самолета и екипажа му не остава и следа. Десетилетия на спекулации следват. Някои обвиняват Нунан, твърдейки, че е страдал от алкохолизъм, макар доказателствата за това да са слаби и появили се много години по-късно. Най-вероятната версия остава навигационна грешка – вероятно са свършили горивото, докато търсят острова, или са използвали карта, на която локацията на остров Хауленд е отбелязана с грешка от няколко мили.

Независимо от причината за тяхното изчезване, Фред Нунан остана в историята като трагичен спътник в една от най-големите мистерии на XX век. В последното си писмо до съпругата си той описва Амелия като „великолепно създание“, която е единствената жена, с която би пожелал да измине такъв път, защото тя притежава силата и издръжливостта на всеки мъж.