В продължение на векове един от най-ужасяващите методи за изпълнение на смъртно наказание е било притискането или смазването на осъдения. Този метод придобива печална известност по време на процесите срещу вещиците в Салем през 1692 г., но корените му се крият много по-дълбоко в историята.

Процесът на екзекуция е бил изключително болезнен: жертвата е била привързвана, а върху гърдите ѝ постепенно са поставяни все по-тежки предмети, докато костите се прекършат, а дишането стане невъзможно. В Югоизточна Азия, например, за тази цел са използвали дресирани слонове, като последната документирана употреба на този метод датира от 1914 г.

Правен инструмент за мъчение

В Англия практиката е имала по-скоро процедурен характер. Често тя е била прилагана не като крайна присъда, а като начин да се принуди обвиняемият да се признае за виновен или невиновен. Ако човек откаже да пледира, върху него се е упражнявал натиск, докато не се пречупи. Мнозина обаче са предпочитали смъртта пред това да признаят престъпление, което не са извършили, за да запазят наследството за семействата си.

Случаят на Джайлс Кори

Един от най-известните примери е Джайлс Кори по време на процесите в Салем. Обвинен във вещерство, той отказва да пледира, знаейки, че при присъда имотите му ще бъдат конфискувани. В продължение на три дни той е бил подлаган на натиск с тежки камъни, поставяни върху гърдите му. Кори не проговаря до последния си дъх, а според историческите данни, последните му думи са били: „Още тежест“.

Едва през 1772 г. Англия официално забранява този метод, въпреки че новите закони автоматично са считали за виновни онези, които отказват да пледират, което е позволявало на Короната да конфискува имотите им по съдебен път.