Централна Азия преживява истински културен подем. В целия регион врати отварят мащабни арт институции, което сигнализира за важна промяна в начина, по който тези държави възприемат себе си и се представят пред света. Инвестициите в културната инфраструктура поставят основите на нов артистичен пейзаж.

Частна инициатива в Казахстан

В Казахстан развитието се движи основно от частни предприемачи. Музеят на изкуствата в Алмати (ALMA), основан от бизнесмена Нурлан Смагулов, привлече 250 000 посетители само за няколко месеца. Подобен е случаят и с Центъра за съвременна култура „Целинни“, разположен в реставрирано съветско кино. Неговият дизайн е дело на британския архитект Асиф Хан, който успешно съчетава модернизъм със съвременни нужди.

Според Джамиля Нургалиева, генерален директор на „Целинни“, фокусът на институцията е върху изграждането на интелектуална инфраструктура и подкрепата на местни творци чрез мултидисциплинарни формати, включващи визуални изкуства, музика и театър.

Държавната стратегия на Узбекистан

За разлика от Казахстан, Узбекистан залага на мащабен държавно ръководен модел. Провеждането на първото биенале в Бухара и предстоящото откриване на Центъра за съвременни изкуства в Ташкент, проектиран от студио KO, са доказателство за дългосрочна амбиция. Всички тези проекти се управляват от Фонда за развитие на изкуството и културата към правителството.

Художникът Нормурод Негматов отбелязва, че държавната подкрепа в Узбекистан дава конкретни резултати и прави страната много по-видима на глобалната сцена. Културата тук се разглежда като основен двигател за туризма и икономиката.

Пътят към зрялост

Въпреки разликите в подходите – частен в Казахстан и държавен в Узбекистан – двете страни се стремят към т.нар. „ефект на Билбао“, при който мащабни културни институции трансформират регионалната икономика. След четири десетилетия на независимост, централноазиатските държави най-после изграждат инфраструктура, която да съответства на таланта на местните им творци.