Кметът на Ню Йорк, Зохран Мамдани, официално представи амбициозен и силно оспорван план за нов данък, насочен директно към собствениците на вторични жилища, чиято стойност надхвърля 5 милиона долара.

Според прогнозите, тази мярка цели да се възползва от огромното концентрирано богатство в необитаеми луксозни имоти и да генерира близо 500 милиона долара годишно за общинския бюджет. Мамдани подчерта, че данъкът е насочен конкретно към „ултрабогатите“, като даде за пример пентхауса на Кен Грифин в Мидтаун на стойност 238 милиона долара и имота на Александър Варшавски на „Кълъмбъс Съркъл“ за 20,5 милиона долара.

Въпреки че критериите за разграничаване на основни от вторични жилища все още не са напълно дефинирани, предложението вече предизвика бурни икономически дебати. Милиардерът и инвеститор Бил Акман остро осъди инициативата, определяйки я като фундаментално погрешна. Акман твърди, че притежателите на такива имоти вливат значителни средства в местната икономика, без да натоварват общинските услуги. Той предупреди, че подобна политика може да доведе до масово изселване на корпорации и заможни личности към региони с по-ниски данъци, като Маями.

Към критиките се присъедини и Доналд Тръмп, който нарече политиката „напълно погрешна“ и заяви, че тя „унищожава Ню Йорк“. Според него подобно данъчно облагане само прогонва международните инвеститори, които са в основата на развитието на града.

Прилагането на новия данък обаче е изправено пред сериозни административни предизвикателства. Очаква се той да засегне близо 13 000 собственици, включително фигури като Джеф Безос. Финансови експерти отбелязват, че много от най-скъпите апартаменти се притежават чрез сложни офшорни структури и фиктивни компании, което прави идентифицирането и оценката им изключително трудна задача за властите.

Докато дебатът се разгорещява, администрацията е изправена пред труден избор – да балансира между амбицията за по-високо облагане на богатите и суровата реалност на конкурентния глобален пазар на недвижими имоти.