Историята на руския императорски двор е пълна с блясък, но също така и с дълбоки лични трагедии. Една от най-ярките и същевременно раздирани от болка фигури е тази на Мария Фьодоровна – жената, известна като „Дамата на сълзите“, която преживява рухването на цяла империя и загубата на своите най-близки хора.

Пътят ѝ към руския престол започва необичайно. Родена като принцеса Дагмар Датска, тя първоначално е сгодена за престолонаследника Никола Александрович. Съдбата обаче се намества жестоко и той умира едва на 21 години, като предсмъртното му желание е неговият брат Александър да се ожени за Дагмар. Така тя става съпруга на бъдещия император Александър III и привлича симпатиите на обикновените руснаци с искрената си отдаденост на новата си родина.

Животът на императрицата е белязан от непрекъснати удари. След трагичната смърт на нейния съпруг, на престола застава нейният син Николай II – последният руски император. Въпреки политическия си опит и остър ум, Мария Фьодоровна постепенно е изтласкана от управленските среди, докато страната потъва в хаоса на Първата световна война и революционните вълнения.

Най-големият удар идва през 1917 година, когато болшевиките свалят сѝ от власт и поставят цялото семейство под домашен арест. След последната им среща, майка и син са разделени завинаги. Въпреки че е принудена да потърси убежище в Крим, а по-късно и да напусне Русия с британски военен кораб през 1919 година, тя упорито отказва да приеме най-лошото.

До последния си дъх в изгнание в Дания, Мария Фьодоровна вярва срещу всякаква логика, че Николай, съпругата му и децата им са оцелели и някъде са на сигурно място. Оцелявайки след годеника, свекър си, съпруга, синовете и внуците си, тя умира през 1928 година на 80-годишна възраст, понасяйки докрай тежкия кръст на рухналия царски режим.