Геополитическото напрежение в Африканския рог достига критични точки, тъй като Етиопия е изправена едновременно пред вътрешни конфликти и необходимостта да осигури изход към морето. Страната, която е втората по численост на населението на континента, зависи изцяло от Джибути за морската си търговия откакто Еритрея получава независимостта си през 1993 година. Според етиопските власти тази ситуация е не само икономически неустойчива, но и същински екзистенциален проблем.

На този фон се разгръща сложна дипломатическа игра около Сомалиленд – самообявилата се за независима територия, която контролира стратегическото пристанище Бербера. Меморандумът за разбирателство, подписан между Адис Абеба и Сомалиленд, предлага възможност за брегови достъп в замяна на евентуално дипломатическо признание. Това обаче предизвика остро недоволство от страна на официалния правителствен апарат в Могадишу, който счита територията за своя суверенна собственост.

Дилемата пред етиопското ръководство остава изключително сложна заради риска от терористични заплахи. Етиопия поддържа военно присъствие в Сомалия с цел борба с групировката Ал-Шабааб. Всяко прибързано признаване на Сомалиленд може да накара Могадишу да изисква изтегляне на тези сили, което би оставило региона уязвим. Въпреки това, представители на Сомалиленд отхвърлят тези опасения, подчертавайки успешното си досегашно справяне с екстремизма и пиратството.

Междувременно ситуацията в северната част на Етиопия се усложнява от подновените сблъсъци с тиграйските бунтовници и обвиненията към Еритрея в нарушаване на държавния суверенитет. Докато регионалните играчи се прегрупират и външни сили като Израел започват да заемат позиция по отношение на Сомалиленд, бъдещето на целия регион остава несигурно. Балансирането между икономическата нужда от морски маршрути и националната сигурност се оказва най-тежкото изпитание за Адис Абеба.