В неочакван ход, който разтърси международната сцена, американският президент Доналд Тръмп официално подписа указ, с който отлага влизането в сила на мащабен пакет от санкции срещу Руската федерация. Решението бе аргументирано пред Конгреса като стъпка, продиктувана от националните интереси на САЩ.

Въпросният законодателен акт, известен като „Закон Линдзи О. Греъм за санкции срещу Русия и Иран“, бе приет през септември с цел да засили икономическия натиск върху Кремъл. Планът предвиждаше строги рестрикции срещу висши руски държавни и военни служители, финансови институции, както и мерки срещу „сенчестия флот“ от танкери на Москва.

Основният мотив за отлагането изглежда е свързан със стремежа на Белия дом да овладее цените на горивата преди междинните избори в страната. Тръмп вече обяви постигната сделка с Владимир Путин, според която Русия ще увеличи значително доставките на дизелово гориво за световния пазар, започвайки с първоначална пратка от над 300 000 тона.

Тази политика на Вашингтон предизвика остро недоволство в Киев. По време на визитата си в Брюксел, президентът на Украйна Володимир Зеленски не скри скептицизма си относно енергийните договорки с Русия. Той изрази опасения, че след дизела ще последват сделки за газ, което неизбежно ще доведе до пълна отмяна на останалите санкции.

Зеленски подчерта, че Украйна не може да приеме подобни компромиси, тъй като те подкопават дипломатическите усилия за защита на активите на страната и поставят под риск международната изолация на агресора. На въпрос дали се чувства превърнат в „изкупителна жертва“ за вътрешнополитическите нужди на САЩ, украинският лидер отговори с иронична усмивка, избягвайки директен коментар.

Ситуацията остава напрегната, докато администрацията на Тръмп балансира между обещанията за по-евтино гориво за американските граждани и призивите на своите съюзници за твърда позиция спрямо Москва.