Представете си абсурдната ситуация: предстои грипна вълна, а вие трябва да прекосите границата на собствената си държава, за да получите елементарна защита. Точно това е реалността за хиляди българи, които тази есен са принудени да търсят противогрипни ваксини в Гърция. Докато у нас аптеките се подготвят да посрещнат едва малка част от необходимите дози, и то със закъснение, съседите ни демонстрират ефективност и лекота, които ни карат да се замислим.

Първоначалните заявки за 180 000 ваксини за свободна продажба в България се стопиха до мизерните 70 000 дози, които се очакват чак през ноември. Това означава, че над 60% от желаещите ще останат без защита, а забавянето прави имунизацията почти безсмислена за тези, които спазват препоръчителния график от края на септември до средата на октомври. Един от основните производители – „Инфлувак“ – изобщо няма да пусне препарата си на свободния пазар, насочвайки всички количества към националните програми.

На този фон историята на Калина Митева и нейното семейство звучи едновременно нелепо и показателно. След безуспешно търсене у нас, те решили да действат. Само на 20 километра от границата, в първото по-голямо гръцко населено място, те открили отворена аптека в неделя, където не само били ваксинирани безпроблемно, но и успели да закупят дози за своите родители. Процедурата? Никакви часове при личен лекар, никаква бюрокрация – направо в аптеката. Чужденци или не, гърците осигуряват достъп до здравеопазване, докато ние се чудим защо не можем да постигнем същото в ЕС.

Разбира се, и лекарите у нас са притеснени. Педиатърът д-р Деница Даскалова споделя тревогата от забавянето, макар да напомня, че пикът на грипната вълна обикновено е през декември-януари. Въпреки това, нарастващият интерес към имунизацията прави недостига още по-остър проблем. Как да планираш превенция, когато основните инструменти липсват?

От Министерството на здравеопазването успокояват, че националните програми за имунизация са обезпечени, като се очакват около 450 000 дози за хората над 65 години и близо 100 000 за децата (назални и инжекционни). Причината за цялата тази каша? Производствени затруднения, промени в състава на ваксините и повишено световно търсене. Обяснения, които, макар и логични, не решават проблема на Калина и хилядите други българи, които трябва да пътуват, за да се защитят.

Тази ситуация повдига сериозни въпроси за готовността на българската здравна система и защо една страна членка на Европейския съюз не може да осигури навременен и лесен достъп до основни медицински услуги, каквито са противогрипните ваксини. Дали ще извлечем поуки от „ваксинационния туризъм“ или ще продължим да наблюдаваме как гражданите сами търсят решения на проблеми, които държавата не може да осигури?