Град Пешавар потъна в тишина, прекъсвана само от плача на семействата, които загубиха най-ценното си под отломките на едно училище. Това, което трябваше да бъде храм на знанието, се срина за секунди, отнемайки живота на 34 деца и тяхната учителка. Днес, вместо учебници, по улиците се виждат портрети на усмихнати момчета и момичета, чието бъдеще беше погребано под бетон и прах.

“Всички тези родители заслужават справедливост,” споделя Мохамед Уахаб, чийто 11-годишен племенник Хамад е сред жертвите. Гневът и скръбта се смесват в думите на оцелелите, които обвиняват властите и лошото състояние на сградата. Асадула, друг почернен баща, разказва със сълзи на очи за загубата на сина си, племенника си и още трима роднини – всички те отличници, които всеки ден са отивали на училище с радост.

Разследването на инцидента вече е в ход, а собственикът на учебното заведение е задържан от полицията. Първоначалните доклади сочат към критично остаряла и опасна инфраструктура. Сцените след срутването са били апокалиптични – доброволци и спасители са копали с голи ръце, за да извадят децата, затрупани до врата в отломки, докато виковете за помощ са огласяли квартала.

Тази трагедия не е изолиран случай за Пакистан. Страната с население над 240 милиона души често става арена на подобни инциденти поради занижени стандарти за безопасност и използване на некачествени строителни материали. Само през изминалите години поредица от срутвания в Лахор и Карачи отнеха десетки животи, доказвайки, че системната липса на контрол превръща всяка по-стара постройка в потенциален капан.

Президентът Асиф Али Зардари и премиерът Шехбаз Шариф изразиха своите съболезнования, описвайки случилото се като “сърцераздирателна трагедия”. Но за хората в Пешавар думите на политиците не са достатъчни. Те настояват за реални промени и строги наказания, за да не се превръщат училищата в гробища за следващото поколение на страната.