Европа е изправена пред критичен избор, който може да определи сигурността и благосъстоянието на бъдещите ѝ поколения. Това е ясното послание, отправено от полския вицепремиер и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш. Той настоява, че континентът трябва незабавно да приеме „военен режим“ по отношение на производството в отбранителния сектор, или да рискува тежки последици.

Причината за този спешен призив е очевидна: Руската федерация вече функционира в такъв режим. Още преди пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., Москва пренасочи икономиката си към военни цели. Прогнозите сочат, че до 2026 г. Русия ще отделя шокиращите 7.5% от своя брутен вътрешен продукт за въоръжените си сили. Само за 2025 г. се очаква Русия да произведе около седем милиона артилерийски, минохвъргачни, танкови и ракетни снаряди, докато силите ѝ продължават да изстрелват между 10 000 и 15 000 снаряда дневно.

На този фон, европейската отбранителна индустрия изглежда като бледо отражение. Десетилетия на недостатъчни инвестиции и фрагментация са довели до ситуация, в която Европа изостава катастрофално. Доклад разкрива, че 27-те държави членки на ЕС, заедно с Норвегия, се очаква да произведат едва два милиона 150-милиметрови артилерийски снаряда през тази година. Това е далеч под капацитета на Русия, което поставя под въпрос способността на Европа да се защитава ефективно.

Въпреки че усилията за превъоръжаване на европейските държави и членките на НАТО доведоха до най-голямото годишно увеличение на разходите за отбрана от Студената война насам, общите разходи на ЕС за отбрана през 2025 г. се оценяват на 418 милиарда евро, или едва 2.2% от общия БВП на съюза. Това е значително по-малко от дела, който Русия отделя, и показва колко дълъг път предстои на Европа, за да навакса.

Полша, която е начело на държавите, инвестиращи най-много в отбраната си, отделяйки 4.7% от БВП за основни отбранителни способности, служи за пример. Кошиняк-Камиш е категоричен: времето за подготовка е дошло. Провалът в умножаването на отбранителното производство би бил „скъпа“ грешка, чиято цена ще плащат не само сегашните, но и бъдещите поколения европейци. Посланието е ясно: бъдещето на Европа зависи от незабавни и решителни действия.