За широката публика Нана Гладуиш е символ на сила, борбеност и вдъхновение в битката с едно от най-коварните заболявания на нашето време. Тя е лицето на фондация “Една от 8”, гласът на надеждата за хиляди жени, изправени пред диагнозата рак на гърдата. Но зад усмивката и непоколебимата обществена дейност, животът на Нана е белязан от една постоянна, изтощителна битка – тази със самия страх от болестта, който продължава да я преследва години след всяка от трите ѝ онкологични диагнози.

Всяка година тя преминава през задължителен ядрено-магнитен резонанс – рутина, която за повечето хора е просто медицинска процедура, но за Нана се превръща в изпитание на духа. Часовете преди прегледа и мъчителното очакване на резултатите я хвърлят в дълбоки кризи. “Рева пред болницата, треперя, моля хора да ми подписват документите, да ми държат ръката. Буквално съм развалина, докато не се срещна после с лекаря, който ми казва, че всичко е наред,” изповядва тя, разкривайки една невидима страна на живота след рака, известна като “сканксиети” (scanxiety) – тревожността, свързана с контролните прегледи.

Пътят на Нана започва през 2012 г., когато на едва 38 години получава първата си диагноза – рак на гърдата, която се оказва нетипична. Последва втора диагноза през 2017 г. на другата гърда, а в началото на 2026 г. идва и третата – рак на кожата. Всяка нова битка е придружена от тежки решения, лечения и превантивни мерки. Личната трагедия се преплита и със загубата на най-близки хора – баща ѝ, майка ѝ, а през декември 2023 г. и сестра ѝ Мартина, която също губи битката с коварната болест. Тези загуби са поредното доказателство за нейната теза: диагнозата засяга не само пациента, но и цялото му обкръжение.

Именно от тази лична болка и отчаяние се ражда фондация “Една от 8”. Тя е създадена не просто да дава информация, а да предлага емоционална подкрепа на жени, преминаващи през същото. Нана обаче не крие и високата емоционална цена на тази мисия – през годините е загубила много хора, които е познавала покрай фондацията, включително и такива, които са работили за нея. Това е свидетелство за жестоката реалност на онкологичните заболявания, която тя смело изнася на преден план.

В своята борба за информираност, Нана категорично се противопоставя на съмнителните алтернативни “лечения”, които често се предлагат на отчаяни пациенти. “Пращаха ме за чайове, за корени, за нокти…”, споделя тя, ужасена от примерите, които е видяла – като жена, увещавана от врачка да откаже лечение, което в крайна сметка води до фатален край. Нейното послание е ясно и непоколебимо: решенията за лечение трябва да се взимат само и единствено с онколози и медицински специалисти, а не въз основа на недоказани съвети или “чудодейни” методи.

Въпреки дълбокия страх, който никога не я напуска напълно, Нана Гладуиш продължава да е гласът на разума и надеждата. Тя ни учи, че е нормално да се страхуваме, но този страх не бива да ни спира да търсим адекватна медицинска помощ, да правим профилактични прегледи и да се доверяваме на науката. Нейната история е мощен урок за силата на човешкия дух, за важността на ранната диагностика и за непримиримата битка срещу невежеството и фалшивите обещания в лицето на болестта.