Мистериозната смърт на 28-годишната Дария Шипилова, лаборант в Иркутския противочумен изследователски институт, постави началото на сериозен международен скандал. Докато руските власти се опитват да потушат напрежението, твърдейки, че няма риск от епидемия, в медийното пространство изплуват съобщения за втори случай на заразяване. Ситуацията в Сибир вече не е просто локален медицински проблем, а повод за сериозно дипломатическо напрежение между Изтока и Запада.

Официалната позиция на руския здравен регулатор „Роспотребнадзор“ е категорична: Шипилова е била ваксинирана и е имала изграден имунитет срещу опасните патогени, с които е работила в лабораторията. Въпреки това тя почина миналата седмица в град Шелехов, а властите посочват като официална причина „неопределена пневмония“. Близо 5000 теста, проведени в района, не са открили опасни патогени, а над 90% от контактните лица са под медицинско наблюдение.

Кремъл побърза да отхвърли всякакви спекулации за втори заразен служител. Говорителят Дмитрий Песков определи медийните публикации като „фалшиви новини“ и призова гражданите да се доверяват единствено на официалните изявления. Липсата на прозрачност обаче провокира остра реакция от Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп планира разговор с Владимир Путин, а Държавният департамент на САЩ вече изпрати официално запитване за подробности около инцидента в Иркутск.

Световната здравна организация също не остана безучастна. Генералният директор Тедрос Аданом Гебрейесус настоя Москва да изясни ситуацията и да сподели пълна информация съгласно международните здравни разпоредби. От СЗО отбелязват, че рискът от разпространение на болестта извън границите на Русия е нисък, предимно заради международната изолация на страната и санкциите, наложени заради конфликта в Украйна.

Белодробната чума, която се подозира в случая, е изключително агресивна форма на заболяването. Тя засяга директно дихателната система и се предава по въздушно-капков път, като инкубационният период може да бъде едва 24 часа. Симптомите включват задух, кашлица и кървави храчки. За разлика от по-често срещаната бубонна чума, пренасяна от бълхи, белодробната форма е много по-опасна заради лесното си предаване между хората.

Въпреки че чумата се среща естествено сред дивите гризачи в Иркутския регион, смъртта на лабораторен служител повдига въпроси за протоколите за безопасност в руските изследователски центрове. Ако се потвърди, че става дума за чума, това ще бъде първият официално признат случай в Русия от 2016 година насам. Засега обаче светът остава в очакване на истината, скрита зад стените на Иркутския институт.