Най-големият затворен воден басейн в света – Каспийско море, преминава през драматична трансформация. Вместо да се разширява, морето прогресивно се оттегля, разкривайки части от морското дъно, които доскоро бяха под вода. Последното доказателство за този екологичен срив е появата на нови острови в плитките северни сектори близо до бреговете на Казахстан.

Местни еко-активисти, сред които Данияр Акимжанов, редовно документират тези промени чрез въздушни наблюдения. Макар новопоявилите се земни маси да изглеждат като малки ивици пясък, те са симптом на много по-голям проблем. Някои от тези „тайни острови“ достигат дължина от километър, превръщайки се в неочаквани убежища за диви животни като глигани и вълци, които лесно достигат до тях по лед или чрез плитките води.

Учените от специализирания Казахски изследователски институт на Каспийско море предупреждават, че това отдръпване не е временно явление. От 1996 г. насам нивото на водата в казахстанския сектор е спаднало с близо 2,5 метра. Само за последните 25 години водната площ в североизточната част на басейна се е свила с над 16 000 квадратни километра. Причината е комбинация от климатични промени, засилено изпарение и човешка дейност, включваща изграждането на язовири и отклоняването на речни води за напояване.

Този процес поставя в риск уникални видове, като каспийския тюлен. Естествените им местообитания – изолирани острови, където те се размножават и почиват – изчезват или се свързват с континента, правейки ги уязвими за хищници и човешка дейност. Изследователят Асел Баймуканова подчертава, че липсата на изолирани острови означава край за местата за размножаване на тези бозайници, а топенето на стабилния лед допълнително обрича оцеляването на малките.

Въпреки че Каспийско море няма да пресъхне напълно като Аралско море поради голямата си дълбочина в централните и южните части, плиткият север е изправен пред сериозна опасност от пълно изсъхване. Прогнозите сочат, че до края на века нивото може да спадне с още няколко метра, ако не се предприемат спешни мерки за управление на водните ресурси от всички пет крайбрежни държави.

Бъдещето на региона зависи от координираните усилия на Казахстан, Русия, Азербайджан, Иран и Туркменистан. Единственият път към спасението на този уникален екосистемен комплекс е споделянето на данни, стриктен мониторинг и адаптиране на инфраструктурата към новата реалност на отстъпващите брегове.