Близкият изток стана свидетел на значително стратегическо пренареждане, след като Турция и Пакистан обявиха за „бързо разгръщане“ на своите военни сили в Саудитска Арабия. Този ход е пряк резултат от новото споразумение за взаимна отбрана, което цели да укрепи сигурността на кралството в период на нарастващи заплахи.

В основата на този военен алианс стои „Меканското споразумение за съвместна отбрана“, подписано още през август. Документът задължава трите държави да си окажат незабавна помощ при евентуална атака, превръщайки този пакт в един от най-сериозните регионални съюзи за последните години.

Комбинацията от военни ресурси е впечатляваща: от една страна е Турция с втората по големина армия в НАТО, от друга – Пакистан, единствената ядрена сила в ислямския свят, а в центъра е Саудитска Арабия, доминиращата икономическа и политическа сила в Персийския залив. Тази синергия създава нов баланс на силите в региона.

Основният катализатор за спешната среща в Рияд и последващото решение за изпращане на войски са ескалиралите атаки от страна на хутитите от Йемен. Особено тревогата е повишена поради ударите, насочени към светите градове Мека и Медина, което прави защитата на териториалната цялост на кралството приоритет за всички страни по пакта.

Ситуацията е допълнително усложнена от разгорелия граждански конфликт в Йемен, който се активизира през юли. Докато хутитите се опитват да разширят контрола си над териториите, международно признатото правителство на Йемен, подкрепено от Рияд, е предприело контранастъпление с цел възстановяване на суверенитета си над стратегически зони.