В сърцето на Сибир се разгърна истински трилър, когато смъртта на 28-годишната Дария Шипилова превърна Иркутск в зона на висока напрегнатост. Младата лаборантка, работеща в институт за борба с чумата, си отиде внезапно, което незабавно предизвика вълна от подозрения за избягала зараза след reported инцидент с счупена епруветка.

Реакцията на властите беше светкавична и необичайно сурова. Над 60 служители на института бяха затворени в сградата в режим на строга изолация. Според близки на персонала, условията са били тежки – хората са спяли на подовете и по столовете, а храната им е била предавана чрез контролни пунктове.

Ситуацията придоби характер на спецоперация, когато стана ясно, че линейките, превозващи контактите на починалата жена, са били ескортирани от служители на ФСБ. Паралелно с това няколко ключови болници в региона, включително родилна и детска, бяха поставени под карантин, а в местен алуминиев завод в Шелехов бяха въведени задължителни маски.

Въпреки тези драстични мерки, официалният разказ на руското здравно ведомство Rospotrebnadzor е коренно различен. Твърди се, че няма следи от патогенни микроорганизми, а смъртта е причинена от „пневмония с неизвестна етиология“. Кремъл призова гражданите да игнорират слуховете и да се доверяват единствено на официалните бюлетени.

Противоречията обаче остават дълбоки. Първоначални съобщения от регионалните власти, предупреждаващи жителите да не посещават Шелехов поради опасност от чума, бяха бързо изтрити от интернет. Тази разлика между действията на сигурността и думите на администрацията оставя много въпроси без отговор относно реалната опасност.

Страхът не е неоснователен, тъй като белодробната чума е една от най-заразните и смъртоносни форми на заболяването, ако не се лекува незабавно с антибиотици. Макар Русия да е овладявала изолирани случаи в миналото, събитията в Иркутск показват колко крехка е границата между лабораторния контрол и обществената паника.