Иранската икономика се сблъсква с катастрофално сриване на националната валута. Доларът достигна рекордните 270 000 томана, което е повече от двойно увеличение в сравнение с началото на годината, докато еврото надвиши границата от 300 000 томана. Тази финансова нестабилност подчертава дълбоката криза, в която се намира страната, напомняйки за огромния разлика спрямо времето на революцията през 1979 г., когато курсът е бил минимален.

В центъра на проблема е петролният сектор, който е жизнената артерия на режима. Министърът на петрола Мохсен Пакнеджад подаде оставка, официално поради „семейни причини“, но анализаторите виждат в това знак за провала на експорта. Според данни от САЩ, през септември Техеран не е успял да изтовари нито един барел суров петрол, което лишава държавата от най-важния ѝ източник на приходи.

Въпреки икономическия хаос, военното ръководство на Иран продължава да демонстрира сила. Бригаден генерал Азиз Джафари твърди, че страната запазва пълен контрол над стратегическия пролив Хормуз, въпреки промените в тактиките на Вашингтон. Парадоксът е, че докато армията говори за пълен контрол, президентът Пезешкиян призна, че блокадата сериозно пречи на търговията и продажбите на петрол.

Напрежението в региона е на най-високото си ниво, като британските морски служби докладват за ежедневни атаки в пролива Хормуз и залива на Аден от началото на октомври. Генерал Али Абдолахи отправи тежки предупреждения към Израел, заявявайки, че всяка нова стратегическа грешка на Бениамин Нетаняху ще бъде отговорена с „ярост“, която ще погълне всички участници в евентуален нов конфликт.

От дипломатическа страна, външният министър Абас Аракчи подчерта, че военните решения не са изходът. Той предложи преговори, базирани на справедливост, и обеща, че проливът може да бъде отворен за седем дни, ако условията на Техеран бъдат изпълнени и враждебните мерки премахнати.

Окончателната позиция на Иран остава твърда и бескомпромисна. Говорителят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че страната няма да приеме едностранни искания от Вашингтон. Проливът Хормуз ще остане затворен, докато седемте условия, заложени в Меморандума от Исламабад, не бъдат напълно изпълнени.