В сърцето на Сибир, край бреговете на Ангара, един инцидент в строго охранявана лаборатория върна призрака на една от най-страшните болести в човешката история. Жителите на Иркутска област са обзети от тревога, докато официалните власти се опитват да балансират между строгите карантинни мерки и успокоителните изявления. Всичко започва със смъртта на млада служителка в местния научноизследователски противочумен институт, която отприщи вълна от спекулации за завръщането на белодробната чума.

Трагедията се разиграва около 28-годишната Дария Шипилова, лаборант със специализация в работата с опасни патогени. Според източници от нейния професионален кръг, фаталната грешка е настъпила в края на септември, когато при работа с жив биологичен материал тя случайно счупва епруветка, съдържаща бактерията Yersinia pestis. Само два дни по-късно състоянието ѝ рязко се влошава, което води до хоспитализация в интензивното отделение на Шелеховската болница.

Първоначално медиците, неосведомени за инцидента в лабораторията, подозират тежка форма на коронавирус и настаняват пациентката в специализирано COVID отделение. Бързото развитие на симптомите и клиничната картина обаче налагат спешни тестове за особено опасни инфекции. Въпреки че е поставена на апаратна вентилация, младата жена издъхва в ранните часове на 2 октомври. Белодробната форма на чумата е известна със своята агресивност и почти сигурен фатален изход, ако не бъде лекувана незабавно със специфични антибиотици.

Реакцията на властите е светкавична, но противоречива. Около 200 души са поставени под строго медицинско наблюдение, а няколко болници в Иркутск са затворени за триседмична карантина. В Шелехов местните жители стават свидетели на кадри, напомнящи за филми за апокалипсис – хора в защитни костюми по улиците и задължителни предпазни маски в алуминиевия завод и детските градини. Въпреки тези мащабни мерки, официалният дискурс започна да се променя бързо.

Информационният хаос се засили, след като първоначалните съобщения за „чума“ бяха заменени от по-неясни формулировки. Губернаторът на региона и ръководителят на Бурятия първоначално потвърдиха за опасната инфекция, но по-късно изявленията им бяха коригирани или изтрити. В крайна сметка Роспотребнадзор обяви, че смъртта е настъпила вследствие на „пневмония с неизвестна етиология“ и че допълнителните тестове не са открили следи от патогените, с които лаборантката е работила професионално.

Докато епидемиолози се опитват да успокоят обществото с аргумента, че преносителите на чумата – гризачи и бълхи – вече са в зимен сън в началото на октомври, недоверието сред населението расте. Противоречието между мащабните ограничителни мерки и официалното отричане на присъствието на опасната бактерия създава вакуум, който се запълва от паника в социалните мрежи. Ситуацията в Иркутск и Шелехов остава под засилено наблюдение, но въпросът дали рискът е бил реално елиминиран, продължава да вълнува местната общност.