В беларуското интернет пространство се случва нещо сюрреалистично. Между обявите за продажба на зеленчуци и търсенето на частни учители, потребителите все по-често се натъкват на примамливи предложения за работа в руската армия. Тези реклами не са случайни, а част от мащабна и систематична кампания на Кремъл, целяща да запълни дефицита на жива сила чрез мобилизиране на граждани от съседната държава.

Основните канали за разпространение са социалните мрежи, групите във Viber и каналите в Telegram. Обещанията звучат почти нереално за стандартите на малките беларуски градчета: огромни еднократни суми, високи месечни заплати, жилищно осигуряване и ускорено получаване на руско гражданство. За мнозина, притиснати от дългове или проблеми със закона, това изглежда като изход, но в действителност е еднопосочен билет към най-опасните зони на фронта.

Използването на беларуски телефонни номера в обявите е умишлена тактика за вдъхване на доверие. Правозащитни организации алармират, че сумите по договорите достигат милиони рубли, а на кандидатите се обещава дори „заличаване на криминални досиета“. Вербовчиците агресивно налагат тезата, че това не е наемничество, а законна служба в армията на Съюзната държава, опитвайки се да заобиколят беларуския наказателен кодекс, който предвижда до седем години затвор за участие във въоръжени конфликти в чужбина.

Профилът на вербуваните е почти идентичен: мъже от провинцията с ниски доходи, хора с тежки финансови задължения или такива, търсещи бързи пари без ясна представа за последствията. Веднъж попаднали в системата, те често биват разпределяни в щурмови части с изключително високи нива на загуби. Пътят обратно е почти невъзможен, след като договорът бъде подписан в руските погранични градове като Смоленск или Псков.

Реакцията на официален Минск остава призрачна. Въпреки общественото недоволство и масовия спам с военни обяви, режимът на Александър Лукашенко запазва мълчание. Икономическата зависимост от руските субсидии прави невъзможно откритото противопоставяне на тези практики. В същото време, вътрешният натиск върху мъжете в боеспособна възраст в самия Беларус продължава да расте чрез засилени мобилизационни проверки.

Тази стратегия на Кремъл не е случайна инициатива, а целенасочено експлоатиране на правната неяснота около Съюзната държава. Москва се опитва да наложи идеята, че щом гражданите на двете страни имат равни права, те трябва да имат и равни военни задължения. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-агресивно ще става превръщането на Беларус в основен източник на човешки ресурс за руската военна машина.