Узбекистан издигна глас в защита на по-ефективна роля на Организацията на обединените нации, представяйки засилващото се сътрудничество в Централна Азия като пример за това как диалогът може да намали регионалните напрежения.

Саида Мирзийоева, която ръководи Администрацията на президента на Узбекистан от юни 2025 г., представи позицията на страната пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Нейният подход към външната политика се основава на принципите на “откритост, добросъседство и диалог”, като Узбекистан подкрепя “мир, сътрудничество и уважение към човешкото достойнство”.

“Нито една държава не може сама да реши глобалните проблеми”, подчерта Мирзийоева пред делегатите. “Нуждаем се от ООН, която е способна не само да взема решения, но и да ги прилага.”

Узбекистан подкрепи разширяването на Съвета за сигурност на ООН и потвърди кандидатурата си за непостоянен член за периода 2035–2036 г. Страната също така ще председателства Движението на необвързаните страни от 2027 до 2029 г., което Ташкент разглежда като още една платформа за международен диалог.

Речта акцентира върху промените във взаимоотношенията между петте централноазиатски държави, където гранични и водни спорове са усложнявали връзките десетилетия наред. “Ситуацията и атмосферата в региона се промениха напълно”, заяви Мирзийоева, имайки предвид засиленото сътрудничество между съседните правителства.

По отношение на Афганистан, тя изтъкна, че разглеждането на страната единствено като заплаха за сигурността няма да реши проблемите й и че афганистанският народ не трябва да бъде оставен сам да се справя с тях. Първата среща на върха ЕС-Централна Азия в Самарканд през април 2025 г. потвърди споделената загриженост на европейски и централноазиатски лидери относно заплахите за сигурността и възможното преливане на проблеми от Афганистан към двата региона.

Вътрешните реформи в Узбекистан също бяха в центъра на вниманието. Икономиката е нараснала от 50 до 147 милиарда долара, а чуждестранните инвестиции надхвърлят 150 милиарда долара. Процентът на бедност е намален до 4%, като близо 10 милиона души са излезли от бедността. Подобряването на достъпа до предучилищно и висше образование, както и здравните показатели, бяха представени като част от реформаторския опит на правителството.

Относно изкуствения интелект, Мирзийоева подчерта, че технологичното развитие трябва да бъде свързано с “човешки права, сигурност, равни възможности и отговорност”, като технологиите трябва да подобряват живота, а не да създават нови форми на зависимост.

Екологичните въпроси, особено драматичното намаляване на Аралско море, бяха представени като резултат от десетилетни решения. Усилията за прилагане на водоспестяващи технологии и възстановяване на деградирали земи са в ход. Узбекистан си е поставил за цел до 2030 г. дялът на възобновяемата енергия да достигне 54%, като страната подкрепя и инициативи за залесяване и възстановяване на гори.

В Ню Йорк Мирзийоева проведе срещи с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, обсъждайки сътрудничеството между Узбекистан и световната организация. Разговорите с вицепрезидента на Google Каран Батиа включваха възможността за стартиране на монетизация на YouTube в Узбекистан, свързана с промени в законодателството за личните данни и дигиталните плащания.

Срещата с главния изпълнителен директор на Американската корпорация за международно развитие (DFC) Бен Блек беше посветена на съвместни проекти в областта на транспорта и здравеопазването, като Узбекистан изрази интерес към разширяване на сътрудничеството с DFC.