В един момент, когато светът затаи дъх, а Червено море беше на косъм от мащабна ескалация, се случи неочакван обрат. Доналд Тръмп, тогавашният президент на САЩ, драматично отмени планирани военни удари срещу йеменските бунтовници хуси в последния момент. Това решение, взето часове след разговор със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, беше последвано от успокоително послание от страна на хусите към Вашингтон: американските кораби няма да бъдат мишена в стратегическия пролив Баб ал-Мандаб.

Тази дипломатическа въртележка разкрива сложната мрежа от интереси в региона. Мохамед ал-Бухайти, член на политическото бюро на хусите, потвърди, че тяхната агресия е насочена единствено срещу „саудитския враг“. Те настояват за прекратяване на десетилетната блокада над контролираните от тях територии в Йемен и осигуряване на достъп до пристанищата на Червено море. Хусите твърдят, че са способни да водят не само вътрешен, но и международен конфликт, ако някоя нация се намеси в агресията срещу Йемен.

Сигналите от Вашингтон през този период бяха разнопосочни. Докато първоначално се обмисляше военна намеса в подкрепа на Рияд, внезапното оттегляне на Тръмп от Камп Дейвид и последвалите доклади за отменени удари породиха много въпроси. Самият Тръмп по-късно призна за „дискусии“ с хусите, заявявайки, че те не желаят конфликт със САЩ и позволяват преминаването на повечето кораби. Това подчертава прагматичния, макар и неконвенционален, подход на тогавашната американска администрация.

Геополитическият залог е огромен. Бързата офанзива на хусите, при която бяха превзети значителни територии и острови по крайбрежието на Червено море, имаше за цел контрол над Баб ал-Мандаб – жизненоважен воден път за енергийните потоци и световното корабоплаване. Този пролив стана още по-стратегически след блокадата на Ормузкия проток от Иран. Атаките срещу Рияд, включително удар по резервоар за гориво на Aramco на летището, преминаха „важен психологически праг“ за Саудитска Арабия, поставяйки нейната стратегия под сериозен натиск.

Регионалните играчи също следят с повишено внимание. Докато директорът на ЦРУ Джон Ратклиф се срещна с египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси, Турция обсъждаше възможна помощ със Саудитска Арабия и Пакистан. Хусите, известни още като Ансар Аллах, са част от т.нар. „Ос на съпротивата“ на Техеран – мрежа от милитантни групировки, подкрепяни от Иран. Тази сложна мрежа от съюзи и вражди прави всяко решение в региона потенциално катастрофално.

Въпреки че непосредствената ескалация беше избегната благодарение на тези задкулисни преговори, напрежението в Червено море и по-широкия Близък изток остава високо. Факторите, довели до кризата – блокадата, контролът над стратегически водни пътища и регионалните конфликти – продължават да тлеят, превръщайки региона в барутен погреб, където всяко погрешно движение може да доведе до нова, по-голяма катастрофа.