Четири години изминаха от деня, в който младата Махса Амини издъхна в ареста на иранската нравствена полиция, но нейният дух продължава да витае над улиците на Техеран и кюрдските региони. В сряда вълна от мълчалив протест заля градове като Сакез, Санандаж и Махабад, където местните търговци затвориха магазините си в знак на обща стачка. Пустите пазари се превърнаха в най-силното послание срещу режима, който продължава да упражнява контрол със същите методи, довели до трагедията през 2022 година.

Международната общност не остава безучастна към годишнината. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола подчерта, че светлината на борбата няма да угасне, докато не пробие мрака на репресиите. Тя специално обърна внимание на съдбата на сестрите Таране и Ромина Рахими, осъдени от Революционния съд след последните протести. Междувременно правозащитни организации като Amnesty International предупреждават, че лицата, отговорни за кървавото потушаване на недоволството, все още държат лостовете на сигурността в Иран.

Специалният докладчик на ООН за човешките права в Иран, Май Сато, отбеляза, че бруталното държавно насилие не е успяло да прекърши съпротивата. Според нея жените и момичетата, които излязоха по улиците в името на Махса, продължават да отстояват правото си сами да решават как да се обличат, къде да работят и как да живеят. Въпреки че някои закони за хиджаба бяха формално спрени, репресиите продължават под други форми – затваряне на кафенета и ресторанти заради нарушения на дрескода.

Историята на 22-годишната Амини остава болезнен спомен. Задържана на 13 септември 2022 г. заради „неправилно“ носене на хиджаб, тя почина три дни по-късно след побой в ареста. Разследване на ООН потвърди физическото насилие, макар официален Техеран да отрича тези констатации. Смъртта ѝ отприщи невиждани протести, които прераснаха от искания за женски права в общонационален повик за политическа свобода и икономическа справедливост.

Цената на това недоволство беше висока. Документирани са над 551 смъртни случая в 26 провинции, сред които десетки жени и деца. Хиляди бяха арестувани, а Amnesty International съобщава за несправедливи процеси, изтезания и смъртни присъди. Въпреки това, политическата структура остава непроменена, а режимът просто еволюира в методите си на контрол, заменяйки уличните патрули с високотехнологично наблюдение.

Днес Техеран залага на камери за разпознаване на лица, дронове и цифрови инструменти, за да следи спазването на правилата за облекло. В университетите се използват биометрични данни за контрол на входа, а изкуственият интелект се превърна в новия инструмент на нравствената полиция. Тази промяна в тактиката цели да избегне директните сблъсъци по улиците, които станаха символ на съпротивата през последните години.

Въпреки технологичния натиск, Иран вече не е същият. Културната революция, започнала през 2022 г., отслаби идеологическата хватка на държавата върху обществения живот. Все по-често по улиците на големите градове могат да се видят жени без забрадки, а темата за личните свободи е трайно залегнала в политическия дебат. Движението „Жена, Живот, Свобода“ доказа, че дори в условията на тежка репресия, жаждата за промяна не може да бъде напълно задушена.