Край София се издига внушителен архитектурен шедьовър, който крие вековни тайни – дворецът „Врана“. Дълго време достъпен само за висшия елит, днес паркът на резиденцията е отворен за посетители, готови да се докоснат до историята.

1. Защо „Врана“?

Името не е случайно. Княз Фердинанд, запален орнитолог, решил да кръсти новата си резиденция на първата птица, която кацне в имота му. Късметлийката се оказала врана.

2. Придобиване на земята

Имението се простира върху 2000 декара. След като БНБ обявява имота „Чардаклия“ на търг поради дългове, той е закупен от аптекаря д-р Никола Странски, а само седмица по-късно става собственост на Фердинанд.

3. Архитектурен стил

Строежът продължава от 1900 до 1912 г. по проект на известния архитект Никола Лазаров. Комплексът включва ловна хижа и дворец, свързани помежду си, следвайки европейския стил от XVIII век.

4. Уникален ландшафт

Паркът е истинско ботаническо богатство с 821 дървесни вида и над 400 вида храсти, събирани от целия свят в продължение на 43 години.

5. Собственост и спорове

Дворецът е построен със средства на Фердинанд. След принудителното напускане на царското семейство през 1946 г., имотът е конфискуван. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски дарява парка на столицата, но съдебни спорове за собствеността продължават чак до 2022 г., когато съдът окончателно признава правата на наследниците на цар Борис III.

6. Интериорни съкровища

Сред многобройните зали, най-впечатляваща е Карелската столова, дарена от руския император Николай II. Мебелите са доставени директно от Русия с влак и монтирани от руски майстори.

7. Технологични любопитки

Освен луксозната ламперия и керамиката, дворецът пази автентичен асансьор на фирма „Шиндлер“, който функционира и до наши дни.

8. Война и бомбардировки

През Втората световна война сградата е тежко повредена от бомби. Царица Йоанна и децата оцеляват благодарение на изградено в близост бомбоубежище.

9. Пленничеството на фамилията

След 1943 г. семейството е държано под домашен арест в двореца, докато насила не е изгонено от страната през 1946 г.

10. По времето на БКП

През комунистическия период резиденцията служи за представителни срещи на лидери като Тодор Живков и Георги Димитров, преди след промените да бъде реституирана на наследниците на монархическата фамилия.