България влиза в нов етап на здравното обслужване с подписването на Националния рамков договор, който ще определя правилата в системата до 2028 година. Документът, договорен между Здравната каса и Лекарския съюз, обещава по-гъвкав подход в извънболничната помощ, но същевременно оставя отворени въпроси относно адекватното финансиране на медицинските дейности и реалното покриване на разходите за лечение.

Една от най-значимите промени е насочена към хората с хронични бъбречни заболявания. Вече е въведена нова диспансерна диагноза, която дава на личните лекари по-голяма свобода при назначаване на терапии и проследяване на състоянието на пациентите. Идеята е ранното овладяване на проблемите да предотврати тежки усложнения и да намали броя на хората, които в бъдеще биха имали нужда от хемодиализа.

Добра новина за всички пациенти е и промяната в профилактиката. Консултациите, свързани с превантивни прегледи и диспансерна дейност, вече няма да бъдат притискани от досегашните регулативни стандарти. Това на практика означава, че личните лекари ще могат по-свободно да насочват хората към тесни специалисти, без да се притесняват от надвишаване на лимитите, които досега често ограничаваха достъпа до навременна диагностика.

По темата за електронните рецепти медицинското съсловие е категорично: дигитализацията не е заместител на физическия преглед. Въпреки удобството на електронния документ, той не дава право на лечение по телефона. Изключение се прави единствено за пациенти с тежки увреждания, при които техни близки могат с подпис да потвърдят вече назначена терапия, но това не се отнася за първоначално диагностициране или назначаване на нови изследвания.

Финансовата страна на договора обаче остава повод за сериозно напрежение. Лекарският съюз определя договореното 10-процентно увеличение на средствата като крайно недостатъчно на фона на инфлацията и натрупаните разходи през последните две години. Според медиците, за да бъде здравеопазването качествено, инвестициите трябва да са съизмерими с тези в развитите европейски държави, където бюджетът за здраве е в пъти по-висок.

Накрая, представителите на лекарския съюз разсеяха спекулациите относно задължителното разпределение на приходите в болниците. Твърденията, че лечебните заведения са длъжни да отделят точно 20% от приходите по клинични пътеки за хонорари, бяха определени като неверни. Ситуацията във всяка болница е специфична, като в някои места разходите за заплати вече надхвърлят 80% от приходите, което прави налагането на единна рамка за всички практически невъзможно.