Геополитическата среда в Персийския залив претърпява фундаментална промяна. Катар и Обединени арабски емирства (ОАЕ) изпратиха ясен сигнал, че времето, в което регионалният мир зависеше единствено от Вашингтон, остава в миналото. Въпреки стратегическото партньорство със САЩ, страните в региона вече осъзнават, че истинската сигурност изисква по-голяма степен на самоуправление и вътрешно единство.

Катар, който е дом на най-голямата американска военна база в Близкия изток, заема прагматична позиция. Според говорителя на министерството на външните работи, д-р Маджед Ал Ансари, международните съюзи са важни, но не са достатъчни. Той подчертава, че единственият устойчив път напред е постигането на сигурностна самодостатъчност, при която съюзниците са подкрепа, а не единствен щит.

От страна на ОАЕ, дипломатическият съветник на президента Анвар Гаргаш разглежда отношенията с Иран като неизбежност, наложена от самата география. Той прави важно разграничение между изграждането на функционални връзки, които са жизненоважни за региона, и възстановяването на доверието, което той описва като „планина, която трябва да се изкачи“. Според него доверието ще се изгражда чрез конкретни действия, а не чрез празни обещания.

ОАЕ остават твърди в убеждението си, че предишните атаки от страна на Техеран не са били импулсивни реакции, а предварително планирани действия в нарушение на международното право. Този опит е послужил като катализатор за идеята, че регионалните държави трябва да работят в по-тесен синхрон, за да гарантират, че техният мир няма да бъде заложник на чужди приоритети.

Стратегическата точка на раздомие – Ормузският пролив – остава в центъра на дискусиите. И Катар, и ОАЕ категорично отхвърлят възможността една единствена държава да контролира този ключов воден път. За да се намали зависимостта и рискът от икономически блокади, ОАЕ активно развиват алтернативни маршрути за износ, включително нови пристанища, железопътни линии и тръбопроводи.

В крайна сметка сигурността на Залфа е пряко свързана с глобалната енергийна стабилност и свободната търговия. Затова се налага сериозно укрепване на Съвета за сътрудничество на Залфа и изграждането на архитектура за сигурност, базирана на колективна отговорност, дипломация и по-дълбока икономическа взаимозависимост.