Буенос Айрес предприе мащабна юридическа офанзива срещу израелския енергиен гигант Navitas и неговите дъщерни дружества. Причината е предполагаема незаконна дейност в района на Малвинските (Фолкландските) острови – територия, която е обект на десетилетен спор между Аржентина и Обединеното кралство. Според аржентинското правителство, компаниите извършват сондажи без необходимото разрешение от страната, разчитайки единствено на лицензи, издадени от Лондон.

Ситуацията придоби неочакван обрат в Израел, където министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир призова премиера Бенямин Нетаняху официално да признае аржентинския суверенитет над островите. Бен Гвир дори предложи налагането на санкции срещу Великобритания, обвинявайки я в незаконно присвояване на чужди ресурси. Този ход подчертава нарастващото напрежение между Тел Авив и Лондон, породено от различията в политиките им спрямо Палестина.

В центъра на конфликта е петролното находище „Морски лъв“ (Sea Lion), разположено на около 220 километра северно от архипелага. Проектът се контролира от Navitas и британската компания Rockhopper, като се очаква добивът на суров петрол да започне през март 2028 година. Въпреки правните заплахи от страна на Буенос Айрес, компаниите твърдят, че техните операции са напълно законни и се ползват с пълната подкрепа на британското правителство.

Президентът на Аржентина, Хавиер Милей, не смята да се ограничава само с жалби. Той обяви планове за затягане на санкциите срещу всички енергийни компании и техните доставчици, които оперират в спорните води. В допълнение, Милей възроди проекта за изграждане на голяма военноморска база в Ушуая, която да служи като стратегически пункт за защита на аржентинските интереси в Южния Атлантик.

Дипломатическите искри между Аржентина, Израел и Великобритания създават сложен геополитически пъзел. Докато Буенос Айрес търси начини да защити природните си ресурси чрез съда и военни инициативи, вътрешнополитическите гласове в Израел използват казуса като инструмент за натиск срещу Лондон. Този сблъсък на интереси поставя под въпрос бъдещето на мащабните енергийни инвестиции в региона.