Хиляди сърби се събраха в Белград, за да изпратят в последния му път Ратко Младич – фигура, която продължава да раздира Балканите десетилетия след края на военните конфликти. Въпреки тежките присъди на трибунала на ООН за геноцид и престъпления срещу човечеството, бившият командир беше почетен от мнозина като национален герой. Градът потъна в смесица от военни униформи, знамена на Република Сръбска и емоционални възгласи, пренебрегвайки директните предупреждения от страна на Европейския съюз.

Церемонията започна в православната църква „Св. Лука“, където ковчегът на Младич беше изложен за поклонение. Върху него почиваха неговата офицерска сабя и фуражка, заобиколени от почетен караул в камуфлажни униформи. Сред присъстващите се открояваха не само ветерани от войните, но и действащи министри на Сърбия, руският посланик Александър Боцан-Харченко и Данило Вучич, син на сръбския президент. Това масирано присъствие на официални лица придаде на събитието характер, който далеч надхвърляше рамките на частно семейно погребение.

Макар сръбското правителство официално да отрече отдаването на държавни почести, действията му говореха друго. Тленните останки бяха транспортирани от Хага със специален държавен самолет, а процесията по магистралите на Белград беше охранявана от полицейски ескорт. Правни експерти и правозащитници веднага реагираха, посочвайки, че според закона осъдените за военни престъпления губят своите военни рангове и право на официални церемонии, но в случая на Младич правилата изглеждаха пренебрегнати.

Дипломатическият отзвук беше мигновен и остър. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени планираната си визита в Сърбия в знак на протест, подчертавайки, че прославата на военнопрестъпници е абсолютно несъвместима с европейските ценности. От Брюксел напомниха, че пътят на Сърбия към членство в ЕС зависи от искреното помирение в региона, което е невъзможно, докато се отрича геноцидът и се героизират неговите извършители.

От своя страна президентът Александър Вучич защити събитията като „емоционален изблик“ на народа, който няма общо с държавната политика. Той използва случая, за да критикува Запада, обвинявайки го в системно антисръбско пристрастие през последните 40 години. Според анализатори, фигурата на Младич се е превърнала в удобен символ на съпротивата срещу международния натиск и колективните травми от разпадането на Югославия.

Докато в Белград се палеха факли и се рисуваха нови стенописи в чест на генерала, споменът за Сребреница и обсадата на Сараево остава кървяща рана за съседните държави. Клането на над 8000 бошняци и ежедневният обстрел на цивилни в босненската столица са фактите, заради които Младич получи доживотната си присъда. Погребението му обаче показа, че на Балканите историята все още се чете по коренно различен начин, в зависимост от това от коя страна на границата се намираш.