Казахстан навлиза в нова политическа епоха, белязана от завръщането към корените и радикална промяна в управлението. С приемането на новата Конституция, страната замени стария си двукамерен парламент с „Курултай“ – термин, който носи дълбок смисъл за степната култура и тюркската цивилизация, подчертавайки националната идентичност и уважението към историята на народа.

Изборите, проведени на 23 август, бяха структурирани така, че гласовете да отиват единствено за политически партии, изключвайки независимите кандидати от националния парламент, макар те все още да могат да се борят за места в местните съвети (Маслихати). Резултатите показват категорично доминиране на партията „Адилет“, която заграбна 71,17% от гласовете и 110 места, далеч пред останалите четири формации, преминали прага от 5%.

Важен елемент от този политически преход е притокът на нова кръв – над 127 000 млади хора за първи път упражниха правото си на глас, което носи промяна в ценностите и динамиката на държавата. Това се случва в изключително деликатен геополитически контекст, тъй като Казахстан се намира в непосредствена близост до глобални сили като Русия и Китай, както и до ислямския свят.

Новата структура на властта доведе до ключови назначения. Президентът Касим-Жомарт Токаев определи Айбек Дадебай за председател на Курултай, а Ерлан Карин пое новата за системата роля на вицепрезидент. Междувременно Олжас Бектенов запази поста си на премиер, осигурявайки известна приемственост в правителството.

В края на септември се очаква създаването на Народния съвет на Казахстан. Този консултативен орган ще бъде първият в историята на страната, който цели да обедини етническото, регионалното и социалното многообразие на обществото, превръщайки се в институционален глас за различните групи в държавата.