Хималаите станаха свидетели на истински апокалипсис, след като цунамиподобни наводнения изтриха цели села от картата на Непал. Мащабът на бедствието е стряскащ – официалните данни говорят за поне 800 жертви, но истинският ужас се крие в числото на изгубените: над 3000 души все още се търсят сред развалините и калта.

В окръга Читуан се разрази нов конфликт, този път не с природата, а с администрацията. Властите започнаха спешни масови погребения в импровизирани ровове за неидентифицирани тела, което предизвика гняв сред местното население. За индуистите, които вярват в задължителното кремиране за освобождаване на душата, това действие е акт на неуважение и нарушение на най-свещените им традиции.

Ситуацията е усложнена от факта, че много от телата са измити от река Бхотекоши, изминавайки стотици километри от епицентъра на бедствието. Роднини в състояние на пълно отчаяние претърсват болници и моргалници, опитвайки се да открият своите близки, докато се сблъскват с мрачната реалност на препълнените съоръжения за съхранение.

Сцените в региона са сюрреалистични: тежки екскаватори, които брутално разкопават червената земя, за да създадат общи гробове, докато полицията се опитва да координира идентификацията чрез ДНК проби. За семействата, които са загубили всичко, лишаването на техните любими от достойно сбогуване е непоносима допълнителна болка.

От друга страна, държавните служители подчертават, че времето е техен най-голям враг. Екстремната влажност и задушаващата жега ускоряват разлагането на телата, което създава сериозен риск от епидемии и разпространение на болести. Липсата на достатъчно моргалници и специализирана инфраструктура е принудила властите да вземат тези драстични мерки.

Правителството на Непал твърди, че действа според международните протоколи за управление на бедствия, включително тези на Червения кръст. Те уверяват гражданите, че погребенията са временни и че всеки, който успее да идентифицира близките си, ще получи възможност да извади останките за провеждане на традиционните ритуали.