След драматичния арест на Николас Мадуро, който бе отведен в Ню Йорк за разследване на федерални обвинения за трафик на наркотици, Вашингтон бързо премина към реализирането на своите стратегически енергийни амбиции. Доналд Тръмп обяви мащабно споразумение, което дава на Съединените щати директен достъп до колосалните петролни резерви на Венецуела, превръщайки политическия удар в икономическа възможност.

Сърцето на сделката е създаването на нова компания, формирана от американското правителство и частен оператор, която получава права за разработване на 17 петролни полета. С общ доказан потенциал от 65 милиарда барела, този нов субект се позиционира като втория най-голям корпоративен притежател на резерви в света, изпреварван единствено от гиганта Saudi Aramco.

Според условията на договора, САЩ ще контролират 55% от ефективното производство на компанията. Това включва както дял в собствеността, така и правото да закупуват суров нефт на себестойност. Тези ресурси ще бъдат насочени към военните нужди и Стратегическия петролен резерв на САЩ. Преговорите за този мащабен проект бяха водени от Марко Рубио, Пит Хегсет и временното ръководство на Венецуела в лицето на Делси Родригес.

Вътре в Венецуела реакциите са силно полярни. Докато Делси Родригес представя сделката като стъпка към икономическо възстановяване и модернизация, която ще превърне страната в глобална енергийна суперсила, други я виждат като предателство. Професор Рикардо Хаусман от Харвард определя споразумението като „срамно“ и нелегитимно, твърдейки, че предаването на ресурсите на САЩ противоречи на националния суверенитет на страната.

В самия Вашингтон споразумението се превърна в ново политическо бойно поле. Републиканците го определят като историческа победа, която прекъсва влиянието на Китай в региона. От друга страна, демократите обвиняват Тръмп в корупция в епични мащаби, твърдейки, че операцията за залавяне на Мадуро е била просто средство за постигане на тази цел, с цел облагане на милиардери.

Въпреки големите цифри, експертите предупреждават за сериозни логистични и финансови предизвикателства. Остава неясно кой точно ще финансира необходимите 100 милиарда долара инвестиции, а разбитият инфраструктурен капацитет на Венецуела може да откаже големите петролни компании да се върнат в региона. Някои икономисти дори се съмняват, че реалните резерви съответстват на обявените статистики, оставайки скептични към бързото реализиране на проекта.