Напрежението в Близкия изток отново достигна критична точка, след като Иран обяви масирани ракетни удари срещу американски военни бази в Йордания. Този нов етап от конфликта, който вече продължава шест месеца, демонстрира колко крехко е примирието в региона и колко лесно една искра може да разпали нов пожар.

Всичко започна с прецизни американски атаки срещу ирански ракетни установки на остров Ларак в стратегическия пролив Хормуз. Вашингтон оправда действията си с необходимостта да спре поставянето на морски мини, които застрашават международното корабоплаване. В отговор Тегеран не остана мълчалив и насочи своя гняв към съюзниците на САЩ, заявявайки, че ударите в Йордания са директен отговор на „агресията“.

Сблъсъците не остават без последствия за глобалния пазар. Пролив Хормуз, през който преминава значителна част от световния петрол, отново се превърна в епицентър на несигурността. Реакцията на пазарите беше мигновена – цената на брентовия петрол отново пресече границата от 90 долара за барел, напомняйки на света за уязвимостта на енергийните вериги.

Докато военните действия продължават, САЩ залагат и на т.нар. „икономическа война“. Морската блокада на иранските пристанища вече оказва сериозен натиск върху вътрешните доставки на горива в Иран. Паралелно с това конфликтът се разпрости далеч извън границите на двете държави, включвайки в орбитата си страни като Саудитска Арабия, Оман и ОАЕ, които също станаха мишени на иранските отговори.

Въпреки опитите на посредници от Катар и Пакистан да постигнат траен мир, дипломацията изглежда безсилна. Макар през пролетта и лятото да бъдат подписани предварителни споразумения за прекратяване на огъня, реалността на терена остава агресивна. Светът остава в очакване дали този нов цикъл от атаки ще доведе до пълномащабна война или ще принуди двете страни да се върнат към масата за преговори.