Гвинея-Бисау се намира в критичен момент, докато гражданите отиват на референдум за промяна на основния закон на страната. В столицата сигурността е засилена, а Националната гвардия и полицията пазят стратегическите обекти, докато изборните станции отварят вратите си при смесани настроения и бавен старт на гласуването.

Основната цел на предложението е радикална трансформация на управлението – преминаване от парламентарна към президентска система. Новата конституция, изготвена от военната хунта, предвижда значително увеличаване на правомощията на президента, който ще може да назначава и сваля премиера и министри, както и да разпуска парламента. Същевременно се предлага съкращаване на местата в Народното събрание от 102 на 65, с аргумента, че това ще улесни дебатите и ще намали политическата нестабилност.

Опозицията обаче вижда в това опит за установяване на авторитаризъм. Критиците твърдят, че документът е създаден в пълна секретност, без консултации с гражданското общество или политическите партии. Дори кампанията за гласуване „не“ е била възпрепятствана, което е довело до призиви за пълен бойкот на процеса, тъй като липсва истинска среда на свобода.

Тази политическа турбуленция е продължение на дългогодишен цикъл от превратни удари, започнали още след независимостта от Португалия през 1973 г. Последният преврат през ноември 2025 г. бележи нов етап от кризата, след като армията пое властта след спорни избори, поставяйки генерал Хорта Н’Там на поста на преходен президент.

Парадоксът на Гвинея-Бисау остава стряскащ: въпреки че страната притежава огромни природни богатства на глава от населението, над половината от нейните 2,2 милиона жители живеят в бедност. Сега около 915 000 гласоподатели решават дали новата структура на властта ще донесе дългоочакваната стабилност или ще задълбочи социалните и политическите разделения.