Астана стана център на мащабно политическо преобразяване с първата сесия на новоизбрания парламент, известен като Курултай. Президентът Касим-Жомарт Токаев обяви началото на този нов етап, който бележи радикална промяна в управлението на страната. Преходът към еднокамерна система е опит за модернизация на държавния апарат и укрепване на правните основи на Казахстан.

Тази промяна е резултат от нова конституция, приета чрез национален референдум през март 2026 г. и влязла в сила през юли. Изборните резултати показват категоричното надмощие на проправителствената партия „Адилет“, която окупира 110 от общо 145 места. Останалите мандати са разпределени между по-малките политически сили като „Ауыл“, „Република“, Социалдемократическата партия и „Ак Жол“, което създава силно концентрирана власт в ръцете на управляващите.

Начело на новия законодателен орган застана Айбек Дадебай, който беше номиниран от президента и избран чрез тайно гласуване. Той е придружен от трима заместник-председатели – Нурлан Бекназаров, Дания Еспаева и Динара Закиева. Вътрешната структура на Курултая включва осем постоянни комитета, като седем от тях се ръководят от представители на партията „Адилет“, а само един – от партията „Ауыл“.

В момента Казахстан се намира в специфичен преходен период. Макар правителството формално да подаде своя оставка съгласно конституционните изисквания, настоящият кабинет продължава да функционира временно по специален указ. Това гарантира административна стабилност, докато президентът подготвя номинациите за новите ключови фигури в държавната администрация.

Предстоящите седмици ще бъдат изпълнени с назначения за вицепрезидент и премиер, както и създаването на нов пост в Съвета по сигурността. Финалният щрих от тази политическа реформа ще бъде установяването на Народния съвет на Казахстан през септември, който ще гарантира представителство на различните етнически, регионални и социални групи, като ще притежава и правото да инициира ново законодателство.