Гвинея-Бисао се намира в центъра на политическа буря, докато военната хунта, управляваща страната, подготвя референдум за промяна на конституцията. Този ход е представен като стъпка към възстановяване на гражданското управление, но критиците виждат в него опит за легитимиране на властта на военните преди предстоящите общи избори.

Новият конституционен проект, изготвен в пълна секретност от неизнабрани органи, предвижда драстично увеличаване на правомощията на президента. Според правозащитници като Бубакар Туре, документът създава опасна концентрация на власт, като президентът ще оглавява Съвета на министрите, а назначаването на премиера вече няма да зависи единствено от изборните резултати, а от субективни критерии за “стабилност”. Това на практика може да обезсмисли ролята на законодателните избори.

Опозицията, водена от Африканската партия за независимост на Гвинея и Кабо Верде (PAIGC), определя референдума като “абсолютен фарс”. Тяхната позиция е, че процесът е просто театрално представление, целящо да придаде легитимност на режим, роден от военен преврат. Ситуацията е допълнително влошена от факта, че кампаниите за глас “не” са забранени, а гражданските свободи са сериозно ограничени, което кара много организации да призовават за пълен бойкот на гласуването.

Един от най-абсурдните моменти в този процес е, че новата конституция вече е публикувана в Официалния вестник и формално е в сила. Това повдига сериозни въпроси относно смисъла на референдума – защо народът трябва да гласува за документ, който вече е приет и прилаган от властите? Професор Тамилтон Тейшейра отбелязва, че макар конституционната реформа да е била необходима отдавна, начинът, по който се извършва сега, е далеч от демократичните стандарти.

Международната общност реагира с различни степени на сериозност. Гвинея-Бисао е вече суспендирана от Африканския съюз и ECOWAS. Въпреки това, има силни критики към Европейския съюз за липсата на конкретни санкции, въпреки свидетелства за нападения срещу правозащитни организации. Анализатори подчертават, че политическият елит често е изолиран от реалността на населението, което е свикнало с хроничната нестабилност като своя нова нормалност.

След референдума, който вероятно ще бъде белязан от рекордна абстиненция, страната се очаква да премине към общи избори на 6 декември. Дали тези избори ще донесат истинско възстановяване на демокрацията или просто ще бъдат поредният етап от консолидирането на военната власт, остава неясно.