Техеран и околните градове се превърнаха в истински паркинг, докато хиляди шофьори чакаха с часове пред бензиностанциите. Паниката, подхранвана от слухове за недостиг, създаде километри дълги опашки, които принудиха някои обекти да затворят вратите си още преди да задоволят търсенето.

Зад този хаос стои сериозен структурен проблем: дневен дефицит от 15 милиона литра гориво. Ситуацията е резултат от комбинация от тежки американски санкции, удари по рафинериите от страна на САЩ и Израел, както и морска блокада на иранските пристанища, наложена от февруари.

Властите вече признаха, че цените на бензина и дизела ще се повишат, макар и без да обявяват точните срокове. Правителството оправдава това с несправедливостта на сегашната система за субсидии, която според тях облагодетелства само собствениците на автомобили.

Паралелно с това се наблюдава и вътрешно напрежение между правителството и Корпуса на защитниците на ислямската революция (IRGC). Репорти сочат към разминавания относно достъпа до стратегическите резерви на гориво, което допълнително дестабилизира ситуацията.

Вдигането на цените е стъпка, пълна с рискове. Историята на Иран е белязана от кървави сблъсъци след подобни решения – разривите от 2019 г. и протестите срещу хиперинфлацията през 2025 г. напомнят, че горивната криза може бързо да се превърне в политически взрив.

Докато гражданите се борят за литър бензин, черният пазар процъфтява. Скорошни разследвания разкриха сложни схеми за контрабанда, включително 6-километрови тръбопроводи, скрити под пясъка и морската вода, чрез които горивото напуска страната.