Мианмар се намира в една от най-мрачните епохи в своята история, където човешките права не просто са нарушени, а са достигнали исторически дъно. След военния преврат от 2021 г., който сложи край на краткото демократично приключение на страната, насилието се превърна в ежедневие, а жертвите от сблъсъците между хунтата и проdemokraticните сили вече надвишават 100 000 души.

Зад този политически хаос стои една жестока „сива икономика“. ООН предупреждава, че конфликтът се финансира чрез незаконен добив на редки земни елементи, трафик на хора и производство на наркотици. Особено стряскащ е мащабът на центровете за онлайн измами, които се разширяват агресивно, превръщайки се в държава в държавата.

Тези центрове за измами използват коварна стратегия за легитимация – те строят училища, пътища и кладенци за чиста вода, за да спечелят доверието на местното население, докато в същото време експлоатират хиляди хора. Паралелно с това, военният режим използва модерни технологии за наблюдение, за да затегне контрола над всеки аспект от живота на гражданите.

Трагедията на малцинството рохинджа остава централен елемент на кризата, като те продължават да бъдат обект на систематически злоупотреби както от страна на армията, така и от някои етнически бунтовнически групи. Въздушни удари и пожари в селища са стандартни тактики за сплашване и принудително разселване на населението.

Икономическият интерес на съседни държави също играе роля. Добивът на минерали, насочен основно към китайския пазар, е достигнал стойност от 1,4 милиарда долара през 2023 г. Цената обаче е екологична катастрофа – огромни количества опасни химикали се изливат в реките, унищожавайки природата и застрашавайки здравето на хората.

Докато лидерът на хунтата Мин Аунг Хлайн се опитва да измие имиджа си чрез дипломатически визити в Индия, Китай и Тайланд, реалността на терен остава безнадеждна. ООН призовава международните инвеститори и компании да се запитват дали техните действия не допринасят за поддържането на този режим на ужаса.