Индия, най-голямата демокрация в света, се озова пред сериозно изпитание през юли 2026 г., когато вълна от младежки протести разтърси страната. Това, което започна като справедлив гняв срещу изтичане на изпитни материали, бързо ескалира в по-широко движение, изразяващо дълбоко вкорененото недоволство от безработицата и ограничаващите възможности за младите хора. Но сблъсъкът между протестиращите и държавните органи повдигна още по-мрачни въпроси относно границите на властта и свободата на изразяване.

В центъра на бурята се оказа скандалът с изтичането на националния приемен изпит по медицина, който принуди министъра на образованието да подаде оставка. Хиляди млади хора излязоха по улиците на Делхи и щата Бихар, опитвайки се да достигнат до парламента, търсейки справедливост. Отговорът на полицията обаче беше смущаващ, като доклад на „Амнести Интернешънъл“ от понеделник разкрива използването на прекомерна сила. Според правозащитната организация, срещу протестиращите са били употребени пушки с гумени куршуми, сълзотворен газ, гранати, палки и дори електрошокови устройства.

Докладът на „Амнести“ директно противоречи на официалната версия на полицията, която твърди, че е прибягнала до сила само след като демонстрациите са станали насилствени. Правозащитниците посочват, че макар да е имало “изолирани инциденти на хвърляне на камъни”, “твърдият отговор е бил държавно санкционирано насилие, маскирано като контрол на тълпата”. Те дори документират два случая на “незаконно използване на смъртоносна сила” от полицаи в окръг Сиван, Бихар, макар и без фатален изход.

В отговор на тези тревожни събития, Върховният съд на Индия предприе действия, създавайки комисия за разследване на насилието както от страна на полицията, така и от страна на демонстрантите. Този ход е от решаващо значение за възстановяване на доверието и за гарантиране на отчетност. Дори опозиционният лидер Рахул Ганди се включи, организирайки седящ протест пред полицейски участък с 19-годишен младеж, ранен от гумени куршуми, настоявайки за полицейско разследване.

Протестите, първоначално организирани от онлайн групата “Cockroach Janta Party”, бързо надхвърлиха проблема с изпитите. Те се превърнаха в мощен израз на недоволство срещу безработицата, липсата на възможности за младите и това, което критиците описват като все по-авторитарното управление на министър-председателя Нарендра Моди. Тези събития представляват най-голямото предизвикателство, пред което Моди се е изправял след спечелването на трети мандат през 2024 г., поставяйки под въпрос посоката, в която се движи Индия.