В Уланбатор се разгърна мащабен дипломатически форум под името COP17, посветен на една от най-тежките екологични заплахи на нашето време – опустыняването. Под мотивите „Възстановяване на земята, възстановяване на надеждата“, представители на 196 държави и Европейският съюз се опитват да намерят решение за спасяването на деградиралите екосистеми.

Монголия, която е епицентър на тази криза, демонстрира своята богата култура по време на откриването. Посетителите бяха посрещнати с традиционни сини шалчета „хадаг“, мистичното гърлово пеене „хоомей“ и дългите песни, които подчертаха дълбоката връзка на местните с природата.

Зад празничната атмосфера обаче се крие тревожна реалност. Прекомерният паша и сушата превръщат плодородните земи в пустини, което пряко застрашава достъпа до вода и храна. Експертите предупреждават, че обещанията за възстановяване остават само на хартия и се нуждаят от реално финансиране и конкретни действия.

Не всички обаче са доволни от хода на преговорите. На 20 август улиците на столицата бяха запълнени от протести на представители на коренни народи и активисти. Те настояват гласът им да не бъде само „украса“ на странични събития, а да бъде интегриран в официалните решения.

Протестиращите подчертаха, че традиционните знания на хората, живеещи в симбиоза с земята, са ключови за борбата с климатичните промени. Те призовават правителствата да признаят правата на пастирите и местните общности, чийто живот зависи изцяло от състоянието на почвата.

Саммитът продължава до 28 август, като основният тест за неговия успех ще бъде това дали ще се превърне в реален план за действие или ще остане поредната поредица от декларации.