Новият брой на списание „Философски алтернативи“ за 2026 г. ни потапя в дълбоки разсъждения под темата „Философско-културни измерения“, водеща се от Николай Михайлов. Изданието, подкрепено от Фонд „Научни изследвания“ при МОН, представя многопластов анализ на съвременните проблеми, обединявайки класическата мисъл с най-актуалните технологични предизвикателства.

Етиката в ерата на изкуствения интелект и природата на злото

Броят се открива с провокативен текст на Ангел С. Стефанов, който изследва произхода и същността на злото през призмата на теологията, натурализма и философията на Кант. Паралелно с това, значителен акцент е поставен върху моралните дилеми, породени от изкуствения интелект (ИИ).

Раду Симион предупреждава за опасността моралните ценности да бъдат сведени до прости изчисления и предлага подход, вдъхновен от Витгенщайн, за да се запази контекстуалният характер на етиката. Мухамет Кику разглежда рисковете от кодиране на социални предразсъдъци в ИИ системите и призовава за демократизиране на технологиите, докато Самира Дадашова анализира как ИИ може да помогне за установяване на хармония между човека и природата чрез екоцентрични ценности.

Познание, мит и реалност

В секцията за проблемите на познанието Цветелин Ангелов анализира ролята на способността за съждение при Имануел Кант. Радослав Оведенски предлага философски размисли за връзката между мита и реалността, а Милан З. Йованович се фокусира върху семантичния анализ на условните изрази в аналитичната философия.

Интересен принос е и статията на Нармин С. Фараджулаева, която защитава тезата, че художествената литература не е просто фикция, а активен източник на социално познание и инструмент за разширяване на философските парадигми.

Ценности, религия и съвременна култура

Разгледите на ценностите продължават с анализа на Красимир Делчев върху монтанизма на Тертулиан и трансценденталните условия на религиозното познание. Мирослав Бачев изследва религиозния плурализъм, разглеждайки напрежението между различни форми на религиозно знание през идеите на Джон Хик и Кийт Уорд.

Критичен поглед върху съвременния обществен дискурс предлага Артър Дейвид Кецл, който анализира трансформацията на т.нар. „woke“ култура. Авторът разглежда как стремежът към справедливост понякога се превръща в инструмент за манипулация, потискане на свободата на изразяване и разпространение на враждебност.

Културни събития и книжни акценти

Броят завършва с обзор на важни събития и издания. Силвия Борисова представя изводите от конференцията „Философия на музиката“, където са обсъдени измеренията на музикалното битие, от класическите интерпретации на Ницше и Шопенхауер до съвременния ъндърграунд като форма на съпротива.

Валентин Канавров представя монографията на Димитър Станков, която предлага нова хуманистична система на етическите категории. В книгата се систематизират десет основни добродетели, като алтруизъм, мъдрост и толерантност, като се предлага алтернатива на технократизма и релативизма на нашето време.