Как бихте описали своя път към образованието, с което свързвате своето житейско битие продължително време?

– Когато бях в дванадесети клас, се подготвях да кандидатствам във ВУЗ с икономически специалности. Изненадващо и за самия мен в последния момент тръгнах по пътя на литературата и така се озовах във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където завърших специалността „Учител по български език и литература и по история“. След военната служба започнах работа като млад, зелен и вдъхновен учител. Започнахме да учим и творим с първите ми петокласници и към литературата добавихме музика, театър… И така – 21 години учител, а от 10 – и директор на Професионална гимназия по икономика „Професор доктор Димитър Табаков“ – Сливен. От образованието като дете се озовах в образованието на 55 години. Дълъг път.

Бяхме отделили известно време възпитанието от образователната система – това не нанесе ли доста щети, които трудно се преодоляват днес?

– Неотделими са образование и възпитание. Образованието отваря ума и съзнанието към необятната галерия на света, а възпитанието отваря сетивата на духовността към морала, вярата, любовта, изкуството. Щетите са толкова много, че ще се уморим да ги изброяваме и ще се депресираме да ги анализираме. Разбира се, винаги има изход и днес образователната система помага на много деца да са по-възпитани, по-добри, по-съвестни въпреки дефицитите, породени от новите визии за съвременното семейство.

Какво ви помага и какво ви пречи като ръководител на образователна институция?

– Помагат ми неудържимата енергия, мечтите и вдъхновението на младите хора, които искат да живеят, да работят, да създават, да помагат, да творят… Генерално им вярвам и всеки ден с колегите се учим от тях как да виждаме мъдро и оптимистично света. Помагат ми добронамерените и честни хора – учители, родители, партньори, общественици. Помагат ми оптимистичните нагласи и случващите се мечти. Говоря сериозно и точно.

Какво ми пречи като ръководител на институцията? Тоталният стрес по системата. Безбройните страхове на хората. Безумният контекст на света. Завистта, егоизмът, омразата, които дебнат да проникнат в повече хора, в децата. Пречат ми стотиците мигове на безсъние, кошмари, тревоги – да не се случват лоши неща.

Кога и как във Вашето училище се роди идеята за въвеждане на предмети, свързани с чатботове и ИИ?

Гимназията е иновативно училище от първия списък на МОН, от началото, от девет години. Още преди пандемията имахме иновативен предмет „Чатботовете в икономиката“. Изобщо не предполагахме какво чудо ще се случи много скоро с нахлуването на ИИ във всички сфери. Просто тогава бяхме любопитни по темата. Може би защото имаме стотици ученици, които се обучават в специалностите „Икономическа информатика“ и „Електронна търговия“, облечени в новите дрехи на СТЕМ. Идеята за чатботовете беше през 2021 година. А сега… навсякъде се говори и пише за това. Ние си имаме и нов иновативен предмет – „Невронни мрежи в икономиката“, както и други близки по програма и съдържание.

Въвеждането на нови технически или дигитални дисциплини в учебната програма е предизвикателство за всички страни в образователния процес – как се справяте с това?

– Не е трудно. Голяма част от учителите се обучават ежегодно в това направление. За младите учители и учениците – плуват в познати още от детството си води. Имаме удоволствието в дигиталния свят много често да ни учат нашите деца, нашите ученици. Проблемът е обаче дали не отиваме към свръхтехнологизация на обучението, което няма да доведе до много добри неща. В училище – седем часа, свързани с дигиталния свят, в свободното време – постоянна връзка, при домашните работи – задължително. А кое е другото време и с какво е изпълнено, извън съня има ли го изобщо? Може би трябва хуманитаристите да ни посъветват по отношение на технологизацията и дигитализацията на учебните дисциплини.

Иновациите в образователния процес са добра възможност, но носят и съответните рискове.

– За дигитализацията и ИИ вече стана дума. Проблемът обаче е и че зад думата „иновация“ се крие какво ли не. Рядко срещана многозначност в една дума. Преди девет години, когато кандидатствахме с първия иновативен проект, зададохме въпроса: „Що е то иновативното?“ Получихме генерално и институционално отговорът: „Нещо ново и полезно!“. За новото сме наясно – живеем в свят на ежедневно поникващи безброй новости. Свят да ти се завие. Вече има не само министерства на иновациите, има светове на иновациите! Стигнахме до момент, в който да обърнем внимание на скромната дума „полезно“. Когато презентирам пред образователни общности на обучения, форуми и конференции нашите добри иновативни практики, вече винаги на финала акцентирам: „Колеги, иновациите освен всичко друго трябва да бъдат и насочени към духовността и градежа…“

Технологиите в образованието се променят драстично и изискват перманентни промени – това не създава ли определени грижи в управлението?

– Технологиите много ни помагат, но и изключително много уморяват, изсмукват сили и вдъхновение понякога. Промените постоянно ни карат да учим, да учим цял живот, ама ще ни остане ли и време да обучаваме и възпитаваме? То и ученето, като всички прекалени неща, може да има обратен ефект. А иначе в безброй документи са разписани десетки видове възпитание на подрастващите. Става трудно и за философите даже как ще стават тия работи.

А за директора какво да ви кажа? Ежедневно той кореспондира с десетина различни платформи, три телефона, три имейла, десетина работни групи /част от тях задължаващи/ в социалните мрежи. Дали остава време за разговор с чакащите пред вратата? За решаване на проблеми. За обмяна на идеи. За човечност?

Ученето чрез дигитални инструменти е модерно в момента, но може ли то да замени традиционния процес?

– Сигурно може, но аз мисля, че не трябва! Трябва модерното и традиционното да изиграят един валс и на този бал да поканят на гости дигиталните и архаичните инструменти. Трябва мъдро да се мисли върху цикличността на човешкото съществуване, защото първите хора са говорели нечленоразделно, а днес в някои публикации в социалните мрежи и в улични вербални комуникации също има своеобразна нечленоразделност. На въпроса „А-а?“ често се отговаря с „Ъ-ъ!“. Трябва да се внимава с употребата на инструменти от всякакъв вид.

В някои азиатски държави урочно-класната система отдавна е заменена с друга образователна технология и като че ли това дава далеч по-добри резултати.

– Трябва да се запази част от тази система и да се добавят иновации от различен тип. Има вече много информация за образователните системи в Япония, Китай, Южна Корея. Може много практики да се обменят, усвоят, приложат. Но са изключително важни и спецификата ни, и народопсихологията. В училище често разсъждаваме по темата, още повече, че мис Юанг Фанг води годишен курс „Китайски език и култура“ с наши ученици.

Да си просветител е мисия, а знаем от историята, че българските учители са част от тази традиция – днес така ли е?

– Мисля, че е така с част от българските учители. Тези, които носят в душите и умовете си светлинката на просветителя, на мечтателя, на вечното дете… Този тип педагози никога няма да изчезне.

Разкажете ни за Ваши ученици, които са развили свои проекти, базирани на технологии от учебния процес.

– В процеса на обучение през петте години ги учим на разписване на проекти и създаване на бизнес идеи. Конкурси, форуми, състезания – десетки са, стотици са тези събития през годините. По този начин първо изграждаме емпатия към икономиката, после подкрепяме и вдъхновяваме младите, като им повтаряме, че мечтите им са възможни.

След като завършат ВУЗ и се гмурнат в пазара на труда, виждаме много примери за успешни предприемачи, семейни бизнеси, иновативни проекти. Персонално разказваме за тях в нашите страници, във вестника ни.

Училището е част от местната общност и общественото ѝ развитие – как го усещате и как го отстоявате днес?

– Неразривно свързани са. Много хора ни подкрепят – представители на бизнеса, институциите, обществени организации. Хората са чувствителни, защото помагаме за обучението и възпитанието на децата… Често даваме пример за позитивизъм, вдъхновение, толерантност, мечтателност…

Бихте ли споделили примери за социални проекти на Ваши ученици?

– Ще отговоря по-общо, но с примери. „Идея за развитието на комплекс „Сливенски минерални бани“. „Зеленото око на Сливен  откриване на нерегламентирани сметища и отстраняването им“. „Възможности за подпомагане на мултикултурното общество“ и др.

Дистанционното обучение и работата от разстояние са вече съвсем нормално нещо – научихме ли се да го правим добре?

– Да. Безспорно. Помага и трябва да се използва частично, но не вдъхновява.

Професионалното образование в България има съществени проблеми, които са част и от първичния пазар на труда – успяват ли да се преодоляват определените дефекти и недостатъци?

– В момента е много, много трудно. С годините са натрупани много дефицити, в море от бъркотия сме. Институциите и управляващите обаче се стараят, дават възможности да се изплува. Всяко училище трябва обаче да си изгради политики и да се свърже здраво с бизнеса. Трябва да се осигури бъдеще. Не знам в този век и тази година доколко това е възможно. Но хората в училищата се стараят много. Споделяли сме си това с колеги от различни области.

Българите като че ли не успяваме да направим верните избори и се лутаме постоянно – какво се случи, че в последните години сме в трудни и почти безизходни ситуации?

– Трябва да си отгледаме и възпитаме децата да не се плашат, а да се справят със случващото се. Доколкото е възможно. Трябва сериозна ритуализация при работата с учениците. Чрез нея да ги учим на уважение към род, история, език, традиции, ценности, уважение към личности и събития, да градим морални устои. Градеж срещу песимизма и страховете. Здравата основа помага срещу лутането и безизходицата. От опит го знаем.

Националната идентичност и принадлежност определят един народ – какво липсва днес на нас, българите?

– Не може генерално за всички да се отговори. При част от хората има много. При други – няма. Фундаментално и от Средновековието, и от Възраждането се чуват гласове и послания… Много са, богати на съдържание. Ще отговоря само с отделни думи. Днес ни липсват и трябват повече… Доброта. Вяра. Познание. Единство. Любознателност. Благодарност. Самоуважение. Любов.