Напрежението между Вашингтон и Международния наказателен съд (МНС) достига нови нива, след като администрацията на Тръмп засили усилията си да подкопае работата на организацията. Най-новите санкции, обявени от САЩ, са насочени директно към върховните фигури в съда, което бележи нов етап в конфликта между двете страни.

В центъра на новите ограничения са президентът на МНС Томоко Акане и висшият съдебен адвокат Абдулай Сейе. Според американското правителство, тези лица са се занимавали с опити за разследване и преследване на officials от държави, които не са дали съгласието си за юрисдикцията на съда.

Държавният секретар Марко Рубио не пести критики, определяйки МНС като „корумпиран и фатално политизиран“ орган. Според него съдът злоупотребява с властта си и системно се опитва да наложи контрол над граждани на САЩ и други държави, които не са ратифицирали Римския статут.

Този натиск идва на фона на обвиненията, че МНС действа политизирано, особено по отношение на Израел. Ключов момент в този сблъсък е издадената през ноември 2024 г. заповед за ареста на премиера Бенямин Нетаняху във връзка с конфликта в Газа.

От своя страна Международният наказателен съд реагира остро, заявявайки, че подобни санкции подкопават върховенството на закона. В официално становище се подчертава, че когато съдебните органи бъдат застрашавани за прилагането на закона, целият международен правен ред е заложен на карта.

Стратегията на Вашингтон обаче изглежда дългосрочна. Още през юли Държавният департамент обяви планове за систематично „изключване“ на възможностите на съда да функционира, като предвижда не само финансови санкции, но и отнемане на визи и забрани за пътуване за персонала на МНС.