Повечето българи познават проф. Тодор Кантарджиев като спокойния и остроумен експерт, който ни водеше през най-мрачните дни на пандемията. Малкото обаче знаят, че зад тази публична фасада и неизменната усмивка се крие една от най-тежките лични битки, през които един човек може да премине.

Пътят на професора към оцеляването е белязан от жестока борба с хематологично заболяване. Той е преминал през изтощителните 18 курса химиотерапия, а през 2016 година е станало необходимо да потърси помощ в Париж за трансплантация на костен мозък, тъй като по това време процедурата не е била възможна в България.

Най-мрачният момент в живота му обаче не е свързан с болестта, а с неописуема лична загуба. Докато се бори за живота си в далечна Франция, съпругата му, която също е била лекар – рентгенолог, си отива внезапно след спиране на сърцето. Тази трагедия се сблъсква с неговото собствено възстановяване в един болезнен емоционален контраст.

Има и един парадокс, който професорът споделя с тъга и смирение: средствата за неговото скъпо лечение в чужбина са били осигурени от застраховката “Живот” на съпругата му. Това е факт, който той приема не като късмет, а като тежка цена, която не би пожелал никой друг да плати.

По време на COVID-19 рискът за него е бил огромен. Синът му, доц. д-р Весел Кантарджиев, споделя, че е изпитвал истински страх, тъй като предходното лечение и самото заболяване са го направили изключително уязвим. Въпреки това, професорът не е оставил личния си риск да го спре от това да помага на обществото.

Династията на лекарите продължава и чрез сина му, Весел, който днес ръководи Клиниката по дерматология във ВМА. Семейството е останало най-силната му опора, а през 2020 г. в живота им влиза нова радост – раждането на внука му, кръстен Тодор, който се превръща в символ на новото начало.

Историята на проф. Кантарджиев е доказателство, че хуморът и оптимизмът често не са признак на лек живот, а са механизми за оцеляване на хора, които са преминали през най-тежките изпитания и са отказали да се предадат.