Прецизният и брутален удар срещу Fawzi al-Mansouri в Бенгази не е просто поредното покушение в разкъсаната Либия, а сериозен сигнал за пробиви в сигурността на Ливийската национална армия (LNA). Убиството на шефа на военното разузнаване, извършено чрез експлозивно устройство, закрепено за автомобила му, разтърси увереността на режима на маршал Хафтар точно в сърцето на неговата крепост.

Ал-Мансури не беше случайна жертва. Той бе един от най-влиятелните архитекти на разузнавателния апарат на LNA и лично доверено лице на семейството на Хафтар. Неговата роля беше ключова в борбата срещу джихадистките групировки и т.нар. „Ислямска държава“ между 2014 и 2017 г., както и в амбициозния, но неуспешен опит на Хафтар да превземе столицата Триполи през 2019 година.
Реакцията на семейството на Хафтар беше незабавна, като синът на маршала, Халед Хафтар, определи атаката като „подло терористично действие“. Иронията е, че дори правителството в Триполи, което е в открит политически конфликт с Бенгази, осъди убийството, подчертавайки, че тероризмът е обща заплаха, независимо от политическите съюзи.
Този инцидент обаче поставя под въпрос цялата стратегия за „стабилност“, която Хафтар се опитва да демонстрира пред международната общност. Анализатори посочват, че нивото на организация, необходимо за елиминирането на фигура с такъв ранг, разкрива наличието на сериозни и способни врагове, които могат да проникнат в най-защитените зони на LNA.

Геополитическият риск от това убийство се простира далеч отвъд Бенгази. То поставя под застрава посредническия план на Вашингтон за обединяване на Либия. Според изтекли документи, планът предвижда Садам Хафтар да заеме висша национална изпълнителна роля. В основата на това споразумение стои предположението, че Бенгази е сигурна зона, където лоялността към семейството на Хафтар гарантира защита.
С бомбата, която отне живота на шефа на разузнаването пред една джамия, тази илюзия за сигурност се разпада. Ако най-близките съюзници на режима не са защитени, бъдещата политическа архитектура на страната може отново да се срине под натиска на нова, дестабилизираща борба за власт.

Leave a Reply