Иран продължава да бъде една от най-суровите държави в света, където смъртното наказание се прилага с alarmirаща честота. Последното събитие, което разтърси обществеността, е екзекуцията на 23-годишната Марзие Ниери, чийто живот завърши в затвора в Казвин в ранните часове на събота.

Историята на Ниери е пример за безизходността и трагичните обстоятелства. Принудена да се омъжи на 17 години под натиск от семейството, тя твърди, че е действала в самозащита, когато бизнес партньор на съпруга ѝ е се опитал да я насили. В резултат на сблъсъка са загинали двама мъже, но съдът е отхвърлил нейните аргументи, водейки до смъртна присъда по принципа на възмездието.

В същия период правосъдието в Иран се произнася и по един съвсем различен случай, който подчертава контраста в престъпността. Колтум Акбари е осъдена на смърт десет пъти за серия от убийства на възрастни мъже, с които се е омъжвала временно. Тук законът е бил безпощаден към хищник, който е използвал брака за користни цели, като повечето от нейните жертви са били възрастни хора.

Ключовият елемент в тези процеси е законът „кисас“, изведен от ислямската юриспруденция. Той позволява на семействата на жертвите да изискат или екзекуция на извършителя, или финансова компенсация, известна като „кръвни пари“. Този механизъм често поставя жените в уязвимо положение, особено тези, които са били жертви на домашно насилие, имат ограничена икономическа независимост или лишен са от достъп до развод.

Статистиката е стряскаща и показва тенденция на нарастване. През 2025 година броят на екзекутираните жени в Иран е скочил с около 70%, достигайки до 61 души – най-високият резултат от четвърт век насам. Общият брой на смъртните присъди в страната е един от най-високите в света, като Иран е изпреварен само от Китай.

Правозащитните организации предупреждават, че политическата нестабилност, вътрешните протести и международните конфликти само засилват риска за по-широко прилагане на смъртното наказание. За много организации това остава грубо нарушение на фундаменталното право на живот, независимо от извършеното престъпление.