В автобиографичната книга „Ти ме повика, живот“, написана от Михаил Белчев и Албена Атанасова през 2025 година, съпругата на големия поет и певец разкрива непознати детайли от неговия свят. Тя описва Мишо като чувствително и умно дете, чийто артистичен дух е кален от трудностите в ранната възраст.

Кристина признава, че в разговорите помежду им той е споделял искрено за грешките и сложните връзки, през които е преминал, преди двамата да се срещнат. Въпреки драматичните емоции и предателства, тя вярва, че всяко негово преживяване е било част от пътя, който го е превърнал в човека, когото обича днес. Тя категорично заявява, че любовта никога не е грешка.

Макар че двамата ги делят четиринайсет години, Кристина вярва, че съдбата ги е събрала точно в правилния момент. Тя споделя и за трудностите в началото на връзката им, когато е трябвало да се справя със скептицизма на хората около тях, но фокусът ѝ винаги е бил единствено върху щастието на нейния съпруг.

Кристина припомня и вълнуващите спомени от времето на „Златният Орфей“, когато е пътувала постоянно между театралните сцени в София и морския бряг, за да бъде близо до Мишо. Разходките с файтон в опустелия след фестивала Слънчев бряг остават един от най-романтичните моменти в техния общ спомен.