Повечето от нас разпознават розмарина просто като ароматна добавка към печеното месо или картофите, но тази кухня подправка крие потенциал, който далеч надхвърля кулинарните ползи. Научният интерес към растението се фокусира върху неговата способност да влияе върху когнитивните нива, настроението и дори качеството на съня, превръщайки го в обект на изследвания за мозъчното здраве.

Един от най-интересните механизми е свързан с ароматерапията. Веществото 1,8-цинеол, което се съдържа в етеричното масло, достига бързо до мозъка чрез дихателните пътища. Изследвания показват, че вдишването на този аромат може да оптимизира работата на ацетилхолина – ключов невротрансмитер за ученето и вниманието. В контролирани тестове доброволци, изложени на аромат на розмарин, са демонстрирали по-бърза и точна обработка на визуална информация.

Ефектът на розмарина се проявява и при директния му прием. Студенти, приемали екстракт от растението в продължение на месец, са отбелязали подобрения в паметта, както и значително намаляване на чувството за тревожност и потиснатост. Подобни положителни резултати са наблюдавани и при мъже в работоспособна възраст, които са reported по-високи нива на умствена енергия и по-малка сънливост през деня.

Когато става въпрос за по-сериозни когнитивни проблеми като деменция и болестта на Алцхаймер, резултатите са многообещаващи, но все още в начален етап. Комбинирането на розмарин с лимон, лавандула и портокал чрез ароматерапия е помогнало за подобряване на личната ориентация при възрастни пациенти. Дори лабораторни опити с мишки показват, че подобни методи могат да намалят нивата на вредните бета-амилоиди в мозъка.

Важно е обаче да се знае, че в случая с розмарина „повече“ не означава „по-добре“. Изследвания върху възрастни хора показват, че докато умерени дози (около 750 мг) могат да стимулират паметта, твърде високи дози (до 6000 мг) всъщност влошават резултатите. Това е ясен сигнал, че концентрираните добавки трябва да се използват с повишено внимание и точно определени количества.

От химична гледна точка, карнозната киселина в розмарина действа като мощен антиоксидант. Тя помага за защитата на клетките от оксидативен стрес и възпаления, което теоретично може да предпази нервната система. Някои данни сочат дори към антидепресантоподобно действие чрез влияние върху серотонина и допамина, въпреки че това е доказано основно при животни.

Въпреки всички тези открития, е важно да се подчертае, че розмаринът не е лекарство. Европейската агенция по лекарствата го признава за полезен при храносмилателни оплаквания или за локално приложение върху кожата, но не и като терапия за когнитивни нарушения. Той остава чудесен помощник за общото благосъстояние, но не може да замени професионалното медицинско лечение.