Тунис днес е държава, разкъсвана между екстремните природни условия и тежката политическа атмосфера. Докато страната отбелязва годишнината от въвеждането на извънредните мерки от президента Кайс Саид, тя е изправена пред една от най-тежките инфраструктурни кризи в съвременната си история. Рекордната жега доведе до масови прекъсвания на електроенергията, които, според Организацията на младите лекари, са костнали живота на между 150 и 200 души, макар официалните власти да пазят мълчание по този въпрос.

Трагедията се задълбочава от факта, че липсата на ток е станала фатална за най-уязвимите. Местни медии съобщиха за случаи, при които жизненоважно медицинско оборудване, включително кислородни апарати, е спряло да функционира, което е довело до смъртта на пациенти. Президентът Саид призна, че ситуацията не е нормална, но вместо конкретни решения, той призова отговорниците да поемат отговорността си. Междувременно държавната компания за електроенергия оправдава сривовете с рекордното потребление на климатици, описвайки прекъсванията като “превантивна мярка” за спасяване на мрежата.

Политическата картина в страната е претърпяла радикална трансформация от 2021 г. насам. С едно решение Саид замразява парламента, уволнява премиера и концентрира цялата изпълнителна и законодателна власт в своите ръце. Новата конституция от 2022 г., приета при нисък интерес от страна на гласувачите, окончателно утвърждава президентския режим, ограничавайки ролята на парламента и размивайки разделението на властите. Този процес е придружен от масирано давление върху съдебната система и уволняване на десетки съдии.

Свободата на словото, която някога правеше Тунис модел за региона, сега се свива осезаемо. Критиците, журналистите и опозиционните лидери се озовават зад решетките, като често се използва спорният Декрет 54 за борба с дезинформацията, за да се затихнат неудобните гласове. Дори в затворите условията са described като критични, особено по време на настоящата гореща вълна, което предизвиква тревога у правозащитните организации.

Икономическата реалност е също толкова мрачна. Обещанията за възрождене не се материализират, а безработицата сред младите завършили остава висока – около 15%. Инфлацията надвишава 5%, а дълговете на държавата ограничават възможностите за инвестиции. В международното пространство Тунис води балансирана, но трудна игра: от стратегически партньорства с ЕС за ограничаване на миграцията до затягане на връзките с Русия и Китай, докато отношенията с Мароко остават разкъсани.

Днес Тунис се намира в опасен кръстопът. Докато правителството говори за “самодостатъчност” и социална справедливост, населението се бори с липсата на вода, ток и истински политически избор. Разликата между визията на президента за стабилност и ежедневието на гражданите става все по-видима и болезнена.