През далечната 1150 г. жителите на малкото английско селце Улпит се натъкват на гледка, която ще остане запечатана в историята като една от най-големите загадки на Средновековието. В една от ямите, предназначени за улавяне на вълци, те откриват две малки деца – момче и момиче. Онова, което ги отличавало от всички останали, бил наситеният зелен цвят на кожата им. Те били облечени в странни дрехи от непозната материя и говорели на език, който никой не разбирал.

Първоначално децата били напълно объркани и отказвали всякаква храна, която селяните им предлагали. Изглеждало, че са на прага на гладна смърт, докато случайно не забелязали суров зелен фасул в градината на местен благородник. Те го изяли с такава настървеност, че станало ясно – това е единствената храна, която познават. С времето децата постепенно започнали да приемат и други ястия, което довело до изчезването на необичайния зелен оттенък от кожата им.

За съжаление, момчето се разболяло и починало скоро след пристигането си в селото. Момичето обаче успяло да оцелее и да се адаптира напълно към новия си живот. Тя научила английски език и приела името Агнес Бар. Когато най-накрая успяла да общува с местните, тя разкрила изумителни подробности за своя произход. Според нейните думи тя и брат ѝ идвали от място, наречено „Земята на Свети Мартин“, където слънцето никога не изгрява напълно, а всичко е потопено във вечен здрач.

Агнес разказала, че докато пасели стадата на баща си, чули силен звук от камбани. В следващия момент се почувствали замаяни и се озовали в полето край Улпит, точно по време на жътва. Тези разкази само засилили мистерията, тъй като никой не можел да намери такова място в околността, което да отговаря на описанието на „света без слънце“. Момичето прекарало остатъка от живота си в Англия, като някои източници твърдят, че е станала доста своенравна в по-късните си години.

През вековете историците са предлагали различни рационални обяснения за този феномен. Една от най-популярните теории е, че децата са били потомци на фламандски имигранти, които са били преследвани по време на управлението на крал Хенри II. Възможно е родителите им да са били убити, а децата да са се скитали дълго в горите, страдайки от тежко недохранване. Това състояние, известно като хлороза, може да придаде на кожата зеленикав цвят, който изчезва при подобряване на хранителния режим.

Разбира се, не липсват и по-екзотични теории. Още през 17-ти век някои автори предполагат, че децата са „паднали от небето“ или са дошли от друго измерение. Тази теория се подхранва от факта, че описанието им поразително напомня на съвременните представи за „малки зелени човечета“. Въпреки липсата на доказателства за извънземен произход, историята остава вдъхновение за много любители на паранормалното.

Днес в село Улпит все още може да се види знак, напомнящ за странното събитие отпреди почти хиляда години. Хронисти като Уилям от Нюбърг пишат, че макар събитието да изглежда невероятно, то е било потвърдено от множество свидетели. Независимо дали става въпрос за трагична човешка история или за истинска неразгадана мистерия, легендата за зелените деца продължава да живее в английския фолклор.